ЗАКУСИХ
Закусих свежи мисли и надежди. Налях си малко радост за наслука. Облякох неизползвани копнежи наместо изтерзаните поуки. Премного пъти другите играех – бездарно в непривичните ми роли; за себе си Прочетете повече
Закусих свежи мисли и надежди. Налях си малко радост за наслука. Облякох неизползвани копнежи наместо изтерзаните поуки. Премного пъти другите играех – бездарно в непривичните ми роли; за себе си Прочетете повече
Сега съзнавам колко съм далече от смисъла, заложен вътре в мен. В човешките си цели сме обречени да бъдем само ехо всеки ден; да се разтваряме в тъги от нямане, Прочетете повече
Записах върху пясък онзи ропот, а върху камък – всеки благослов. Усещаш ли, че времето е хромо – куцукаме в Христовата любов… И някъде в средата на сълзата присядам тихо, Прочетете повече
Към св. Богородица Разболя се душата ми… Нещо дълбоко се е впило и реже, отваря тъга, през която нахлуват реки от копнежи по измислени стъпки към фалшиви слънца. Разболя се Прочетете повече
Една дълбока, нова тишина и нито мисъл, нито крехко слово, единствено наслагвана вина горчи като погълната отрова. Молитвата остава без крила – изплъзва се духът й по средата между надеждата Прочетете повече
Някой е минал по тази пътека. Стъпките още личат. Спрял е за малко. Оставил е цвете. После е тръгнал на път. Помнят го старите тихи дървета как е посядал до Прочетете повече
Тази сутрин защо ли повехна домашното цвете, а бездомното куче отказа да тръгне след мен? Не проникват лъчите на зимното слънце в сърцето и денят ми започна унило, безкрайно студен! Прочетете повече
Дълбоко се е свряла завистта. И смуче святост. Трови ме с обида. Преобразява вечните неща така че тлението даже им отива! И спомените лепнат от тъга – крилете им тежат Прочетете повече
Дай ми силата да замълча! Смислите се раждат и умират, но след тях остават пустош и тъга! Думите тревожно рикошират върху неукрепнали места в нашите души и… окупират всичките ни Прочетете повече
„…защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” /Мат.7:14/ По този път мирише на сълзи. Не се отпускай! Трябва да си буден. Прочетете повече
Да вкусиш Светлината!!! Пожелавам го от сърце на всеки. Това е състояние, в което душата някак изплува и се чувства безмерно свободна. Свободна от болката, свободна от суетата, свободна от Прочетете повече
Помоли се за мене в моя миг на обида, за душата ми, пълна с отровни неща, че отдавна напират, раняват и викат тежки думи и жестове, носят тъга. Помоли се Прочетете повече
Ще сънувам на утрото свежия дъх – как ме гали на Бог светлината, как съм цялата обич и тичам навън да попия докрай свободата. Ще сънувам приятелски меки очи – Прочетете повече
За първи път заплаках от любов и се разля в сърцето ми надежда. Усетих Твоя силен благослов като прегръдка бащина и нежна. За първи път съблякох завистта и всеки стана Прочетете повече
Вкочаних се от студ, а при теб се усеща ароматът на топла и близка душа! Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност? Ле-ле, колко съм жадна за нея сега! Добави Прочетете повече
На този кръстопът е ветровито. И никакви заслони няма тук! Тревогата дълбае без да пита, отнема минималния уют. На този кръстопът си като рицар, изгубил цел след толкова борби. Прелитат Прочетете повече
Ще си простя и тази суета. Ще вдишам аромата на липите. Ще завали и после ще вървя след тебе, Боже, смело през тревите Ще ме усети птиче. Ще поспре. И Прочетете повече
„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/ Не Те познаха, Господи, а Ти обичаше до дъно и палача. И не разбраха колко Те боли, Прочетете повече
Влез на топло. И свали страха. Поседни за мъничко до мене. Мислите изкарай до една – Бог от теб полека да ги вземе. Той ще ги изпита в Любовта – Прочетете повече
След поредица битки в мен е още война на тревоги и смели устои. Уморена се моля с гореща душа да намеря най-после покоя. И след толкова много изтрити мечти си Прочетете повече
Тишината лекува кървящите рани и зарастват полека след толкова страх… Има смисъл в това насаме да останеш след поредица думи, тревоги и грях… Тишината отваря пътека навътре – да проникнеш Прочетете повече
Тази боязън те прави ранима. В много пробойни нахлува тъга… Не отговаряй, преди да отмине – ще се удавиш и в капка вода… Нищо не може да бъде от утре, Прочетете повече
Домашното ми цвете се разлисти и после цъфна и ухае вече… Премръзнал гълъб кацна на перваза и взе да гука… С нежност ме облече. Обади се приятел от детинство. Помоли Прочетете повече
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете – да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя Прочетете повече
Тази обич е жива вода – тя разтваря до дъно тъгата и след болката грейва дъга – разноцветни нюанси в душата! Тази обич открива следи от забравени светли копнежи – Прочетете повече
Темпото напредва всеки ден… Виждаш ли детайлите на всичко?! Сливат се контури, цветове… (Някой ми говори за епичност!!!) А дълбоко в смислите горчи… Няма повод често да се смеем! Радостта Прочетете повече
Преглъщам се и заболява от гордостта, от теготата… Но мога вече да направя неща, които не познавах – да се обърна към дъгата, да спра до просяк, да поседна, да Прочетете повече
Коричка вяра искам да ви дам, дори да бъде твърда, ще е сладка… И ще забравите какво е глад, ще се наситите, като на сватба! Ще отшуми звукът от тишина Прочетете повече
Вярата поражда чудеса. Не унивай! Има път в гората – между клони, корени, стебла, спъваш се, ала вървиш нататък! Не допускай болката, страха… Не разбивай чудото в зародиш! Вярата е Прочетете повече
Поетесата Румяна Попова-Бакърджиева: Всеки поет или писател носи огромна отговорност пред света за всяка своя дума. И тъй като аз вярвам, че нашият живот продължава във вечността, и че в Прочетете повече
Не ме затваряй в тихата обида – ще се отрови в тебе живата вода. Надеждата сама ще си отиде и няма да остави и следа. А времето е някаква химера Прочетете повече
Разплака се гората. Оголя. И замириса повече на гнило, отколкото на свежест и смола. Човешкото ни его е попила! Окастрена безмилостно отвред, с продупчени кори и голи клони не Прочетете повече
Пред истината се изправих. Ето ме! Не се харесах. Даже заболя! Надупчено от грехове сърцето ми сега усети пълна нищета… Претупвах си емоциите, нарамила кроежи за далечни висини, където съм Прочетете повече
Усетих се неловко и… заплаках… С години ме притиска гордостта. Направо ме премаза, без остатък! Отне ми най-красивите неща… Ала от хиляди парченца стара същност ще ме сглоби наново Твоята Прочетете повече
Не се открих при тази суета. Там нищо свято не остава цяло. Отказах да съм с вирната глава и се завърнах в скришната си стая. Дано Си там! При Теб Прочетете повече
Казвам се Румяна Попова-Бакърджиева. Живея в София със съпруга си и двете си дъщери. Поезията за мен е не просто хоби, нито е път към слава и известност, а ПРИЗВАНИЕ. Прочетете повече