"Ти сигурно се молиш в тишината
и вътре в теб е пълна свобода,
защото вярваш – Бог ще ти изпрати
най-важното за твоята душа."
"А нашето щастие – ето го, ТУКА -
пред нас е, с години на крачка стои...
Оставаше само да видим небето –
изпълнено с нежност, простор и звезди..."
"Не ми е славно... Но усещам мир.
В душата ми пониква ново цвете,
което Ти грижливо посади,
за да ухае в тежките моменти."
Казвам се Румяна Попова-Бакърджиева. Родена съм в София на 27 май 1974 г. По образование съм културолог.
Поезията за мен е начин на живот. Пиша още от детска възраст. Първите си стихове посветих на една кукла, която пристигна като подарък за 5-тия ми рожден ден чак от Сибир. Следващите ми поетични опити бяха подтикнати от училищни конкурси и празници. После естествено дойде времето за любовни трепети, приятелства, предателства, духовни извисявания и страдания – теми, които вълнуват и вдъхновяват всеки поет.
През годините мои творби бяха отпечатани в различни периодични издания. Изнесох няколко авторски рецитала в столични радиа, по време на които ми се обадиха в ефир доста хора да ме подкрепят, да ме насърчат и да ми дадат кураж да продължавам да пиша.
В последствие станах и текстописец. По покана на Посолството на Република Индонезия написах седем текста по автентична индонезийска музика за аудио албума „Синият диамант“. Поводът беше петдесет години от независимостта на страната.
Когато се омъжих и родих децата си, бях погълната от призванието си на съпруга и майка. Затова пишех по-рядко, но никога не се отказах от поезията.
През 2004 година изпратих свои стихове в литературни сайтове и оттогава редовно публикувам.
В периода 2009-2019 се радвах на участия и в различни поетични сборници, алманаси, антологии.
Най-голяма радост за мен беше присъединяването ми към авторския екип на Християнската антология „Небе за земята” през 2016 година. Името ми се нареди сред тези на класици от миналия век и на утвърдени поети от нашето време. Това, което ни обединява, е не само любовта ни към мерената реч, но и вярата ни в Бога.
По различни причини,повечето от които чисто емоционални, не съм се явявала на поетични конкурси. Горчив опит ме възпираше да изпратя свои стихове за оценка от жури. Едва в края на 2017 г. се осмелих да участвам в международния конкурс за поезия „Лирични гласове”. За моя радост бях сред номинираните автори .
Най-големият ми успех досега е моята първа, самостоятелна стихосбирка „Коричка вяра“, която излезе от печат на 2-ри февруари 2018 г., на големия християнски празник Сретение Господне. За нейното появяване на бял свят много ми помогна любовта и подкрепата на моите най-близки хора. Щастлива съм, че книгата докосна сърцата на много от вас, затова още в края на 2018-та тя претърпя издаването и на втори тираж.
Това ми вдъхна увереност да започна работа и по своята втора стихосбирка “И вкусих Светлината”. С Божията помощ тя излезе от печат на 3-ти декември 2019г – за всички, които с нетърпение чакаха да споделя още от моите стихове с тях. Официалното представяне на книгата се състоя на 10-ти декември, а за всички желаещи тя може да бъде поръчана и през този сайт.
По пътя се оказахме сломени. А трябваше да има светлина! Вървяхме тежко. Нямахме доспехи срещу обидата, която връхлетя. По пътя замълчахме непривично в една тревога с вкус на суета. И скрити зад напираща себичност, изгубихме Прочетете повече…
Твоята обич е трудна за нас. Гордост оплита сърцата! Как да се вслушаме в тихия глас и да погледнем оттатък? Сенките имат ли ясно лице? Ехото носи ли смисъл? Галят ли пълните с нещо ръце Прочетете повече…
БОЖЕ, КОЛКО СМЕ МАЛКИ! Ще сънувам на утрото свежия дъх – как ме гали на Бог светлината, как съм цялата обич и тичам навън да попия докрай свободата. Ще сънувам приятелски меки очи – как Прочетете повече…
Събудих се. В очите ми си Ти! Прости ми, че проспивах благодати, че подминавах ярките звезди, запалени за мен от обичта Ти; че в мигове на Истина мълчах, в тревогите се смеех безучастно, събирах си Прочетете повече…
Уморените думи не стигат целта – по трасето издъхват сломени и разливат от Твоята жива вода, а пресъхват души ожаднели… Уморените жестове нямат криле да доставят за миг светлината, а угасват и нечие болно Прочетете повече…
Разпилях се сред хиляди цветни лъжи, не оформих мечтата си с вяра, взех единствено ярките свежи бои, но не бяха по моята мяра… Напластиха излишни нюанси у мен, светлината покриха до края. И от толкова Прочетете повече…
Закусих свежи мисли и надежди. Налях си малко радост за наслука. Облякох неизползвани копнежи наместо изтерзаните поуки. Премного пъти другите играех – бездарно в непривичните ми роли; за себе си не питах и не Прочетете повече…
Сега съзнавам колко съм далече от смисъла, заложен вътре в мен. В човешките си цели сме обречени да бъдем само ехо всеки ден; да се разтваряме в тъги от нямане, да вехнем, неусетили дъжда. И Прочетете повече…
Записах върху пясък онзи ропот, а върху камък – всеки благослов. Усещаш ли, че времето е хромо – куцукаме в Христовата любов… И някъде в средата на сълзата присядам тихо, за да помълча. В мълчанието Прочетете повече…
или като ми се обадите по телефона...