София, 19.09.2024 г.
Здравейте, скъпи слушатели на нашето християнско радио! Аз съм Румяна Попова-Бакърджиева и започва моята кратка рубрика. В следващите 20-тина минути ще се опитам, с Божията помощ разбира се, да провокирам у вас размисъл върху една, според мен, много важна тема. И това е темата за суетата. Благодаря на Николета Думанова за подтика да го направя. Да, не е лесно да се говори по въпроса, тъй като е възможно да засегна някого или да не успея да навляза достатъчно дълбоко в тази тема. Но не претендирам за изчерпателност. Това не е и възможно в рамките на едно кратко радиопредаване. Искрено вярвам обаче, че като засягаме различни аспекти от нашата духовна борба за спасение, все пак си помагаме и отваряме душите си все по-широко за Бога.
И така, нека започнем с осмисляне на термина „суета”. В тълковния речник понятието означава прекомерна вяра в собствените възможности и/или желанието да привлечем вниманието на другите хора върху себе си. Като синоними на суета са посочени тщеславие, нарцисизъм, болезнена гордост, високомерна надменност. Тоест суетата е свързана с нашия стремеж да изпъкнем и да се чува думата ни. Нещо повече – да ни се възхищават, ако е възможно. Суетният човек държи изключително много на своя имидж, на реномето си. Не търпи под никаква форма критики и забележки. Не позволява някой да влезе в душата му, да се рови в личния му живот, а още по-малко в тайните на сърцето му.
В християнството суетата е дяволска страст, която се преодолява изключително трудно. Понякога целият живот на човека може да не му стигне, за да се пребори той със своите суетни помисли и желания. На олтара на суетата са принесени милиони човешки съдби.
Кой е този, на когото всъщност се оприличават суетните личности? Как мислите? Ами Денница – падналият светъл ангел, който си въобрази, че може да бъде като Бога. И пак той е в основата на това всички ние да ставаме пленници на суетата. Лукавият прави всичко възможно да ни привлече към своя отбор от честолюбци и да ни накара да повярваме на лъжите му. Та той се е опитал да подмами дори самия Исус! Отива при Господ в пустинята, за да Му предлага от своите измами. И едно от изкушенията му помните ли какво е? Божият Син да се метне от покрива на Храма с едничката цел да покаже на човечеството Своята истинска същност, а именно че е Бог. Защото като се хвърли от тази височина, ангелите ще дойдат веднага да Го подхванат и така всички хора ще се убедят, че Исус не е някой обикновен човек. И ще Му се поклонят. Да… Дяволът си представя, че Господ разсъждава като него и че се интересува от мнението на този или онзи човечец, че се вълнува от това как ще Го погледнат другите хора… За лукавия е абсолютно непонятно как може някой да не иска слава и власт. И как е възможно доброволно да желаеш да си носиш кръста, който ти причинява само страдание? Всъщност точно заради смирението си Исус е останал напълно недосегаем за дявола. Недосегаеми ще бъдем и ние, скъпи слушатели, ако успеем да се смирим. Но… това е толкова трудно е това за нас!
А рогатият е натрупал многогодишен опит в своето изкуство да ни изкушава, да ни лъже и помпа със суета. Вярно е, че се е провалил с Исус, но пък е спечелил лесно на своя страна голяма част от човечеството. И става все по-умел в лъжите си. Все по-изкусен. До такава степен, че днес е сложно да различим истината от лъжата, доброто от злото.
Но как действа той? Един от любимите му прийоми е да засили у нас собствените ни лоши склонности така, че та да ни препънат в духовен план. И ако даден човек е по-интровертен, по-депресивен, по-самокритичен, лукавият го повежда към тежки състояние на самосъжаление. Започва да му внушава, че за нищо не става. Шепне му: Ти си жалък, всички ти се присмиват, никой не те уважава, животът ти е безсмислен. Целта е самоубийство. И това пак е суета, скъпи слушатели. Суета е да не можеш да превъзмогнеш провала си, да ти е трудно да се приемеш такъв, какъвто си. Да понесеш пренебрежението на другите. Често пъти самоубийците оставят предсмъртни писма и чрез тях за последно се опитват да привлекат внимание.
По-често срещан е разбира се другият тип суетни личности – тези, които искат приживе да изпъкнат. Те приемат себе си твърде на сериозно и се смятат за нещо изключително. А в това лукавият умее отлично да ги убеждава. И според мен повечето от нас познават вкуса на подобно изкушение. Още като деца всички си мечтаем за някакъв едва ли свръхживот, изпълнен с подвизи, успехи, слава, романтика и безкрайно щастие. Мечтаем да бъдем личности, с които останалите ще се съобразяват и дори ще ни се подчиняват. Ще бъдем облечени във власт и мъдрост едновременно. Познавате ли някое дете, което иска да стане работник във фабрика например или да продава домати на пазара? Аз не. Всички се виждат като известни балерини, певци, адвокати, футболисти и т.н. – т.е. хора, чиито имена се знаят и се славят между човеците. Та… оказва се, че още от ранна възраст суетата покълва вътре в нас и в развитието на живота си ние я подхранваме по един или друг начин. А и дяволът, разбира се, помага… И ако по някаква причина животът ни се стече по начин, че ние си останем едни обикновени невзрачни хорица, ужасно ни боли от това. Чувстваме се провалени, малки, нищожни… И тогава е възможно да изпаднем в ситуацията, за която говорихме по-горе – да поискаме дори да сложим край на живота си.
Но днес, в 21-ви век сякаш суетата е стигнала невиждани преди нива. И това е благодарение най-вече на социалните медии. Защото там всички ние всекидневно ставаме свидетели на нечий успех, слава, власт, богатство. А най-желаната професия днес сред тинейджърите е инфлуенсър. Защо? Ами защото тя прави човека много известен. Инфлуенсърът има хиляди, а понякога и милиони почитатели, на които сериозно влияе, а те го следват и му подражават, дори го обожествяват. За мен лично подобно нещо е напълно неразбираемо, но е факт. Младите хора с часове гледат видеа на своите човешки идоли – какво казали, какво облекли, къде отишли, какво хапвали, с кого се срещали, за кого работили и т.н. и т.н.
Преди известно време много се заговори за т.нар. селфита. Млади хора в разцвета си решават, че трябва да се снимат на места, които крият абсолютен риск за техния живот. Но те са готови да го поемат в името на славата. И четох една статистика че между 2012-та и 2018-та година при подобен род действия – да си направят селфи на опасно място – са загинали 259 души. Някои са паднали от ръба на небостъргач. Други ги е хванал ток на покрива на влака. Трети са отишли на сафари и са се приближили прекалено близо до дивите животни. И т.н. и т.н. Това е суета в чист вид, която обаче се оказва убийствена. И тук веднага може да се разпознае дългата ръка на лукавия. Защото коя е неговата крайна цел – да ни отнеме вечността. А да загинеш в името на своята собствена слава не е християнска смърт…
Суета е заразила разбира се и актьори, спортисти, журналисти, политици. Там сякаш е излишно да се впускаме в коментари. Мисля, че нещата са ни ясни.
Но за нас е важно да си дадем сметка, че дяволът е влязъл със своите лъжи дори и вътре в Църквата. И доста хора биват заблуждавани от него. Започват да възприемат себе си насериозно – като зрели християни, които могат да различават ясно доброто от злото до степен, че да въздават справедливост. И вместо да отварят сърцата си за ближния, те демонстрират високомерие и фалшиво благочестие. Дано не обидя някого сега с тези думи, скъпи слушатели. Желанието ми е да си кажем истините без лицеприятие. Само така ще можем да устоим на дяволските лъжи. Помислите ли си, че сте постигнали какъвто и да е духовен напредък, знайте, че сте били ужилени от суетата. Тя може да засегне дори и богопосветените души. Манастирите не са толкова добре укрепени, че да не могат да я пропуснат. Суетни мисли и желания обземат и свещеници, и дори епископи. Никой не е имунизиран.
Лична борба със суетата е водела света Тереза Авилска и затова от опит знае колко пагубна е тя. Като младо момиче е държала изключително много на своя външен вид и се е вълнувала от начина, по който я въприемат в обществото. Но по-късно вече и като монахиня тя усещала как продължава да я гризе червеят на суетата. В автобиографичната си книга тя пише: „Ако не се премахне гъсеницата на честолюбието, дори тя да не навреди на цялото дърво, това вече не е добро дърво: то нито расте, нито позволява да растат на дърветата около него. Дори мъничко честолюбие да има в човека, то е като съвсем леко отклонение от верния тон при органа, като разваля цялото произведение” … „Напоследък – продължава св. Тереза – служенето на Бога тъй много е отслабнало за сметка на преклонението пред суетите, че трябва да се подкрепяме едни други, ако искаме да вървим напред. Малко са хората, които си дават сметка за царящата суета…”
А ето какво ни разказва един монах за своята лична битка с лъжите на лукавия по отношение на суетата. Демонът се нахвърлил върху него с цялата си сила като го обсипвал с дъжд от похвали: „Ето го най-славният между човеците! Ето го великият светилник! Ето храбрият подвижник! Ето го най-добродетелният човек на вселената!” По този начин той се опитвал да го прелъсти. Но монахът навреме разпознал злодейството му и като преценил своята немощ, си рекъл: „Внимавай, грешни Нифонте, да не изненада лъжецът ума ти, лековерни човече; да не те излъже! Гледай да не се подлъжеш. Не се възгордявай и не се превъзнасяй! По какво се различава едно пшеничено зърно от другите в големия куп? По нищо. То е като останалите семена. Също така и ти не се различаваш от другите човеци. Всички са сътворени от кал, от кал си и ти. Ето, виж, нещастнико, земята! И ти си земя и в земята ще отидеш. Мисли за това, че си грешен и че ще бъдеш съден. Внимавай върху себе си и бъди трезвен във всичко. Плачи, сиромаше, за вечния горчив ад, в който ще гориш за своите грехове. За това мисли, това непрестанно изпитвай и не се гордей, като казваш: „Аз съм изпълнен с добродетели”, „Аз съм праведен”, „Аз съм разумен”, защото с тази надменна самоизмама ще пропъдиш Бога далече от себе си.”
Да… Всъщност дяволът умело ни манипулира, подхранвайки склонността ни да се самовъзвеличаваме. И само ако осъзнаем това, можем да започнем истинска борба със своето старо аз и с козните на лукавия. „Голямата духовна битка – пише Хенри Ноуен – започва и никога не свършва с настояването за нашата избраност.” Голяма заблуда е да си мислим, че сме нещо повече от останалите хора, че Бог ни е избрал за нещо изключително и то не заради Неговата свята воля, а поради някаква наша изключителност. Това е лукава лъжа. Погубваща…
Но понякога човек толкова сериозно я взема за истина, че започва да измерва себе си според своя образ в очите на другите. Ето какво пише по този въпрос испанският писател Мигел де Унамуно: „Ужасно робство е да бъдеш роб на представата, която другите са си изградили за теб. Ужасно робство е робството на суетата. Трябва да живеем в своята реалност, а не в привидността, която са си съставили другите за нас; в нашия собствен дух, а не в чуждата преценка. Чрез поведението си, чрез действията си, чрез делата и думите си постепенно тъпчем своето бедно подобие, което накрая ни поробва. Вместо да бъдем съдници пред Бога на нашите действия и думи, вместо да ги изправяме пред съдилището на собствената си съвест, където обитава нашият Господ, ние се интересуваме само от ефекта, който предизвикват у нашите ближни.”
Да, суетата е истинско робство, макар и отстрани да ни се струва, че не е така. Суетният човек не иска да знае какво има дълбоко вътре в сърцето му. Не може да чуе вика на безсмъртната си душа, на съвестта си, защото се интересува единствено от своята слава между човеците.
„Ние в по-голямата си част живеем тук, братя, така сякаш никога не трябва да се умира – пише свети Василий Велики. – За бъдещия живот, за съда Божи и за въздаянието след смъртта почти и не мислим… Но всичко тук е суета на суетите и всякаква суета! И всичко тук е тленно и нищожно, освен съвестта и безсмъртната душа! И единствено само нашите собствени дела ще понесем на раменете си на Божието съдилище!”
А свети Ефрем Сирин ни предупреждава, че на Съда ще се явим голи и жалки, разкрити пред всички точно такива, каквито сме. Няма да можем да се прикрием. Пред това съдилище треперят дори и ангелите. Там се четат книгите на делата ни.
„Голям страх ще е тогава, неизказан трепет…”. Описал го е пророк Даниил: „… Гледах в нощното си видение, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; престолът Му – като огнен пламък, колелата му – като пламтящ огън. Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляди хиляди Му служеха; съдии седнаха и книги се разтвориха. Духът ми се разтрепери в мене. Аз, Даниил, видях, и виденията на главата ми се смутиха.” /Дан. 7/.
Какво ли ще се случи тогава на онези, които се смятат за велики тук на земята? Къде ще са личностите, смятащи себе си за мъдри и изключителни?
Не случайно и ап. Павел пише в посланието си до коринтяните: „Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдрите в тяхното хитруване. …Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни“ (1Кор. 3:18-20).
А свети Йоан Златоуст дори е на мнение, че онзи, който робува на суетата, всъщност изобщо не е мъдър човек. Точно обратното. Цитирам: „Пазѝ се да не бъдеш измамен от суетна слава – тя е пропаст за ограничените умове.”
Да… Скъпи слушатели, сигурна съм, че всички сме опитвали и то не еднократно вкуса на суетата. Но нека се вслушаме в мъдрите думи на света Тереза: „Нашият Господ посещава душата едва тогава, когато ние се наложим над себе си в много неща и се стремим да отстъпим от своите права.”
Днешната тема е многопластова и има още много какво да се каже по нея. Навярно по-нататък ще ѝ посветим и други предавания. Но се надявам, че и малкото, което успяхме да кажем, ви е подтикнало да се замислите по-надълбоко.
Ще завърша с едно стихотворение, написано в момент на лично осъзнаване. И мен самата лукавият не веднъж ме е обърквал. Била съм и между тези, които изпадат в тежки самосъжаления, както и между онези, търсещи слава и известност. Но Бог ми е подавал ръка и ме издърпвал от това блато.
НЕ СЕ ОТКРИХ ПРИ ТАЗИ СУЕТА
Не се открих при тази суета.
Там нищо свято не остава цяло.
Отказах да съм с вирната глава
и се завърнах в скришната си стая.
Дано Си там! При Теб да помълча.
Десницата Ти пак да ме погали
и погледът изпълнен с топлина
у мене тиха радост да извае.
Че… Всичко друго губи същина…
Загнива бързо всяка земна слава,
поникнала набързо от пръстта,
където ще се върнем най-накрая…
