София, 03.10.2024 г.
Скъпи слушатели на радио „Аве Мария”, добър ден! Радвам се да бъдем отново заедно на живо в нашия ефир! Аз съм Румяна Попова-Бакърджиева и започва моята кратка рубрика за християнски живот. Искрено се надявам, че темите, които ви предлагам, са ви полезни и интересни.
Миналия четвъртък си говорихме за послушанието – една евангелска добродетел, която често остава неразбрана, но която е от основно значение за нашето вечно спасение. Защото, ако човек слуша само себе си и се съобразява единствено със своите собствени съждения, няма да стигне далеч. В духовния път е важно да следваме мъдростта на по-опитните от нас и да им се доверяваме. А най-вече да изпълняваме онова, което ни учат нашите свещеници и наставници във вярата.
Днес ще продължим в тази посока и ще поразмишляваме върху целомъдрието. Тези евангелски добродетели – – послушание и целомъдрие – вървят ръка за ръка.
В тълковния речник целомъдрието е синоним на девственост, непорочност, чистота и строга нравственост. И най-често, когато говорим за целомъдрие, разбираме именно това – живот, напълно лишен от физическа интимна близост и отдаден на по-висши духовни цели, висок морал и чистота. Но в дълбочина самото понятие цело-мъдрие предполага стремеж на човека да остане вътрешно единен, цял, неповреден, неопорочен, непокварен. Да оцелее в този свят на постоянни изкушения. Да не се поддаде на лъжите на лукавия и на човеците, които вече са паднали в тези мрежи. Загубата на целомъдрие пък означава, че личността губи своята цялост и в нея се появяват пукнатини, дори празнини. Не само тялото, но и душата губят своята първоначална чистота. А помежду им започват противоречия.
Целомъдрието изисква овладяване на себе си и по този начин придобиване на една своеобразна вътрешна свобода. Защото истината е, че или страстите владеят нас, или ние успяваме да надделеем над тях. Вътрешният мир е възможен само у този, който е свободен от страсти и те не са в състояние да го съборят.
Целомъдреният човек остава верен на своите кръщелни обещания, устоявайки мъжествено на всички изкушения. Но за да бъде това възможно, той се нуждае от няколко основни неща: пълно упование на Бога, добро познаване на Божиите заповеди, послушание към по-опитните от него самия, чести изповеди и причастявания, редовно четене на Божието слово и разговори с Бога – молитви.
Целомъдрието изисква въздържание. Именно така го и разбират повече хора днес – като някакво насилствено укротяване на телесните природните влечения. Но то първо не е насилствено, а се случва единствено по свободната воля на човека и второ – свързано е с нашия стремеж да останем верни на Бога, а не да се съгласяваме безпрекословно с всичко, което този свят ни предлага.
Въздържанието цели да вдъхне разум на нашите страсти и апетити, да обуздае човешката ни сетивност и чувствителност. Защото – нека не се лъжем – те могат да ни доведат до крайно форми на отдаденост.
Може би всички имате такъв опит, скъпи слушатели, че примерно колкото повече храна поглъщате, толкова по-лакоми ставате. Или колкото повече угаждате на своята сексуалност, толкова по-голяма похот изпитвате. Не е случайна и българската поговорка, че апетитът идва с яденето… Но „Благодарение на въздържанието – пише св. Августин – ние се събираме и отново свързваме в цялост, която сме били разчупили на много и много части.
Целомъдрието обаче не е резултат от някакъв еднократен акт, а изисква ежедневна вътрешна борба. Никога не можем да го смятаме за придобито веднъж и завинаги. Нужно е усилие през целия живот, за да останеш целомъдрен. Всяка една възраст, през която човек преминава, крие своите опасности срещу опазването на тази евангелска добродетел. Затова и апостол Павел пише в писмото си до Тит, като увещава своя ученик да работи с всички – и с младежите, и с възрастните, и дори със старците в тази посока. Ето какво му пише той: „Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. Увещавай също младежите да бъдат целомъдрени, като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почтеност, непоквареност, слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.” /Тит, 2:1-8/
Целомъдрието изисква постоянство и ако то е налице, човек започва да напредва в тази добродетел, да върви към по-голямо съвършенство. Св. Папа Йоан Павел Втори ни уверява следното: „Ден след ден добродетелният и целомъдрен човек се изгражда чрез многобройни и свободни изпитания. По такъв начин той познава, обича и изпълнява моралното добро, следвайки етапите на развитие.” И така този мъдър целомъдрен човек започва да учи по-несъвършените и да ги води по духовния път.
Най-висш образ на целомъдрие, е разбира се нашият Господ Исус Христос и на Него ние се стремим да се уподобим. А в помощ ни идва Божията благодат, за да подражаваме на Този, Който ни избра за свои близки приятели, отдаде живота Си за нас и по този начин ни направи съ-участници в Неговата Божествена същност. И така целомъдрието се оказва едно прекрасно обещание за безсмъртие.
Има обаче различни форми на целомъдрие спрямо различния ни житейски статут – четем в Катехизиса на католическата църква. Едни хора са посветени на девственост или безбрачие – възвишен начин да се отдадеш на Бога безрезервно и с цялото си сърце. Други живеят целомъдрено вътре в своето семейство. А трети – целомъдрено се въздържат от страстите си, бидейки вдовци или несемейни. „Ние не възхваляваме едната от тези форми повече от другата, изключвайки останалите. – пише св. Амвросий Медиолански – Именно в това се крие богатството на Църковното учение.”
Целомъдрието няма за цел по какъвто и да било начин да осакати любовта. Напротив – то е път към преоткриването на истинската любов, на тази любов, която не дири своето по израза на апостол Павел. На една световна младежка среща преди години Папа Бенедикт ХI беше казал, че всъщност връзката между мъжа и жената трябва да бъде извисена до божественото, а еросът иска да ни изведе извън нас самите, да ни ограби. Пълното сливане на душите и телата на двама души се постига само „след един път на изкачване, на лишения, на очистване” Или казано накратко – истинската любов изисква саможертва за едно по-голямо добро. Бенедикт ХVІ призова младежите да се „стремят да се противопоставят на деянията на злото, което присъства в много среди и подтиква към един безпътен, парадоксално празен живот.” Светият отец приканва да не се задоволяваме със заместители на любовта, а „да търсим Нея, истинската любов, която иска повече щастието на другия, притеснява се повече за него, дарява се и иска да съществува за другия и затова става все по-вярна, неразделна и плодотворна”. Става дума за по-дълбокото убеждение, според което споделянето на сексуалността води до едно пълно споделяне на всички аспекти на личността, на благата, на времето и др. А това може да се случи само чрез един важен и решителен избор като този, който се утвърждава в тайнството на брака. Така Църквата дава на младежите не толкова рецепти, колкото един идеал.
Но за жалост младите хора често робуват на разпространените предразсъдъци, че Църквата с нейните заповеди и забрани пречи на радостта на любовта и не ни дава да вкусим напълно онова щастие, което мъжът и жената търсят във взаимната любов. Само че главната цел е да се научим да обичаме, проявявайки постоянно грижа и внимание към другия и владеейки по-добре собствените си мисли, жестове и думи. Всеки грях започва най-напред на мисловно ниво. Сам Исус твърди тази истина: „Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.” /Мат. 5:28/. Затова е важно да избягваме всичко, което може да отведе мислите, жестовете и чувствата ни към погрешно отношение към другия човек. Истинската любов не търси първо собственото си удовлетворение, нито собственото си удобство. Тя е тип Христова любов – т.е. готова е дори на саможертва.
Църквата препоръчва и на сгодените да се въздържат от интимни отношения. Така те ще се изпитат един другиго и ще се научат на взаимна почит. Годеничеството е вид закалка във верността. Важно е да се запази за брачния живот всичко, което принадлежи на венчаните. И още от годежа да се живее в целомъдрие, което след това ще бъде продължено по един нов, специфичен за брака начин.
Като съпрузи вече мъжът и жената взаимно си принадлежат. Те стават едно тяло. И тази тяхна връзка е осветена в тайнството брак. Папа Йоан Павел II пише по този въпрос следното: “Сексуалността между съпрузите не е нещо чисто биологично, а засяга човешката личност в най-интимната ѝ част. Тя се осъществява по истински човешки начин, само ако е неразделна част от любовта, с която мъжът и жената се обричат един на друг до смърт.”
А в посланието до евреите четем: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.” /Евр. 13:4/
И именно съпружеската вярност е в основата на брачния тип целомъдрие. При тайнството венчание мъжът и жената се отдават окончателно и напълно един на друг, съзнателно и с любов. От този момент те са вече едно цяло. Затова и самият Господ ни е предупредил: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.” /Марк 10:9/. Верността изисква постоянство в изпълнението на дадената дума. Да бъдем верни, както и Бог е верен. Докрай.
„Ако някой се научи на целомъдрие, тогава той ще счита своята жена за най-мила от всички, ще започне да гледа на нея с голяма любов и ще има с нея голямо съгласие. А с мира и съгласието в този дом ще влязат всички блага.” – пише св. Иоан Златоуст.
Всяка форма на изневяра било на мисловно или фактическо ниво, е тежък грях. Прелюбодеяние. За него има специална Божия заповед: Не прелюбодействай. Пророците го разобличават строго. Те дори виждат в този грях образ на греха на идолопоклонството. В книгата на пророк Йеремия четем следните Божии думи: „Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.” /Йер. 5:7/… „Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! ти и след това не ще се очистиш. А докога още?” /Йер. 13:27/.
Към греховете спрямо целомъдрието се отнасят също и блудството, порнографията и хомосексуалните практики.
Целомъдрието изисква избягване на всякакъв род блудни дела. Избягване на разговори, които възпламеняват телесните страсти, на книги, които имат еротично съдържание, на филми и клипове, предизвикващи сексуални желания. Дори е важно да се въздържаме от двусмислени думи и изрази в тази посока. Нужно е човек да пази сетивата си – зрението, слуха и осезанието от всичко, което може да го вкара в греха на пожеланието. Понякога е за предпочитане мълчанието и дори безмълвието, ако се налага, когато попадаме в опасност за извършване на този грях.
Но най-голямо съвършенство в целомъдрието постигат тези, които отдават целия си живот на Господа – богопосветените души. Монасите полагат публични обети за целомъдрие, наред с тези за послушание и живот в бедност. В продължение на целия си живот те държат сетивата си възможно по-далече от света, а ума си – от светските проблеми. Богопосветеният човек заляга на три главни неща – пост, бдение и молитва. А към тях прибавя и работа. Избягва дългите разговори и обича мълчанието.
Интересни и много полезни са съветите на св. Йоан Лествичник към монасите: „През целия си живот не вярвай на това тленно тяло и не му се надявай, докато не се явиш пред Христа. Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш, защото и оня, който нищо не е вкусвал, е бил свален от небето…
Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество… Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и ти неусетно ще получиш дара на целомъдрието.” Съвършен в целомъдрието е вече този, който е придобил съвършена нечувствителност при различаване на телата… Победилият тялото, е победил естеството. А без съмнение този, който е победил естеството, се издига по-високо от естеството. Такъв човек с нищо не е по-малък от ангелите. Той дори в самия си сън не усеща никакво движение или изменение на своето благоразположение.”
Истинската причина на обета за целомъдрие при монасите е волята човек да бъде съвършено възприемчив за Бог. А в основата на тази воля е една дълбока любов към Христос. Толкова цялостна, че изключва всичко останало. „Ако искаш да живееш монашески – четем в книгата „Подражание на Христа” – трябва да обезумееш от любов към Исус.” Богопосветените души следват Агнеца навсякъде. Готови са да Го направят дори и на кръста. От любов. Затова и Му поднасят целия си живот, въздържайки се от удоволствията на този свят. Но това е едно радостно мъченичество. С пълното си себедаряване монахът осъществява своята истинска идентичност като Божи образ и подобие, осъзнавайки ясно, че в крайна сметка всички ние сме сътворени за единение с Бога…
Да… Монашеският живот е един вид ангелски живот. И целомъдрието там е в най-осезаемата си форма. Но все пак той не е подходящ за всекиго от нас, скъпи слушатели. Дори и да ни се иска понякога да избягаме от света, не всички сме призвани да посветим точно по този начин живота си на Бог. Повечето хора остават в света да криволичат по хилядите му пътеки, сблъсквайки се с какви ли не изкушения и препятствия. И е ужасно трудно човек да удържи мислите, намеренията, думите, действията и делата си от съблазън. Още повече днес, когато се издига в култ Егото, а удоволствията са се превърнали в цел на живота. Повечето реклами, филми и книги водят към това. Аз лично все по-често се чувствам като изгубена измежду милионите хора в своя град, виждайки и чувайки как масово те се борят за придобивки, за удобства, за слава и власт. А в Църквата си говорим, че всичко това е прах и пепел и ние трябва да си събираме съкровища за Небето…
Трудно е човек да се опази цял в тази шумотевица навън и да съхрани своя вътрешен мир, да гледа напред уверено и да следва Христос, носейки кръста си. Наистина е много-много трудно… Но не е невъзможно. Защото сам Бог е винаги до нас и ни помага, щом Го призовем за помощ. До нас е и цялото небесно войнство. Светците добре знаят колко крехко е човешкото естество и как лесно се поддаваме на изкушенията. Позната им е тази битка, в която самите те също са участвали някога. Така че се молят и застъпват за нас.
Помощ получаваме също и от и монасите, с които споделяме вярата си тук и сега на земята. Те винаги са готови да откликнат на нашите нужди за духовна и молитвена подкрепа.
Така че нека не униваме, скъпи слушатели. Това, че живеем в света, не означава, че не можем да се опазим целомъдрени и да придобием святост. Можем и то спрямо своето собствено призвание. Богопосветените имат едни трудности в тази посока, ние – други. И всеки е ценен в очите на Господа. Ако не се поддаваме на лъжите на лукавия, а помним постоянно какво ни е казал и обещал Христос, за всички ни има голяма надежда. Спомнете си, че този, на когото бяха поверени ключовете от Небесното Царство – апостол Петър – е имал тъща, т.е. бил е женен човек. И тази истина ни припомня не някой друг, а отново св. Йоан Летсвичник. Припомня я, защото съзнава, че гордост може да повали дори и монасите, а пък хората, живеещи в брак – да се отчаят за своето спасение… Бог познава всички ни добре и знае кой към какво и защо е призвал. Нека бъде благословен навеки! Амин!
