София, 01.08.2024 г.
Здравейте, скъпи слушатели на радио „Аве Мария” от мен Румяна Попова-Бакърджиева! Включвам се на живо от нашето студио в София за моята кратка ежеседмична рубрика.
Миналия четвъртък си поговорихме за лятната почивка – едно дългоочаквано време, когато можем и да отдъхнем, и да се порадваме на близките си хора, но и да задълбочим своята духовна връзка с Бога. Далеч от злободневието и работните си ангажименти имаме наистина чудесна възможност за всичко това.
Днес ще ви предложа една по-нестандартна тема, която донякъде е свързана с предишната, но и навярно до известна степен ще ви изненада. И това е темата за учението и практиките на дъновизма. Всяко лято в началото на месец август хиляди последователи на Петър Дънов се отправят към Рила, където провеждат свои духовни занимания, най-известното сред които е т.нар. паневритмия. Медиите не пропускат да отразят широко събитието. Предполагам всички сте виждали огромните кръгове хора на рилските езера, облечени в бяло, танцуващи при изгрев слънце. И дори може да сте си казвали – колко хубаво, да ви се е приисквало и вие да бъдете там, на чист въздух, далеч от работните си ангажименти, задължения и проблеми. У вас се е зараждало желание и вие да се потопите в този танц, който според дъновиститие пречиства и извисява душата.
Да, на пръв поглед човек може да се заблуди. Но нека се опитаме да навлезем по-надълбоко в същността на нещата и да видим дали става въпрос за практики, които имат нещо общо с християнството. Последователите на Дънов твърдят, че паневритмията ги свързва с едно висше космическо съзнание. „Тя е свещенодействие, пише един от водещите членове на т.нар. Бяло братство брат Атанас. – Непосредствената задача е развитието на колективното съзнание и в перспектива Космическо съзнание.” Друга последователка на Дънов – Галя Маджарова – отбелязва следното: „Само чрез танца можем да направим по-пряка връзка нагоре, с по-светлите същества от нас. Паневритмията е сакрална.”
Тоест, виждаме, че тези хора придават огромно значение на паневритмията, която според тях може да ги свърже със Слънцето и с някакъв духовен свят, по-съвършен от нашия. Движението на планетите също е много важно за тях. Както и етапите на слънцестоенето. Затова и дъновистите посрещат някаква своя собствена новата Божествена година, която започва на 19-ти август. Чрез самите им действия, чрез своеобразния им танц и думите им става ясно, че те някак отдават по-голямо значение на творението, отколкото на Твореца.
Но нека да тръгнем по-отдалеч и да кажем няколко думи за личността на Петър Дънов, когото последователите му с с толкова благоговение повече от век наричат Учителя и изписват това прозвище винаги с главна буква. Самият този факт вече предизвиква червена лампичка у нас, защото ние като християни помним какво ни е казал недвусмислено Исус: “А вие недейте се нарича учители защото един е вашият учител-Христос”(Мат.23:8).
И така, Дънов е син на православния свещеник Константин Дъновски. Роден е през 1864 г. в село Хатърджа, днес гр. Нови Пазар. Учи първоначално там, а после във Варна, където баща му е изпратен на енорийско служение. Но не остава в лоното на Православната църква, а отива при протестантите. 19-годишен е, когато записва богословския отдел към Американското методическо училище в гр. Свищов, а две години по-късно заминава за САЩ в семинарията Дрю, гр. Медисън. По-късно записва и теологическия факултет на Бостънския университет. За кратко учи и медицина там, но не успява да се дипломира. След това се завръща в България.
Такава е общата суха информация за този човек, но ето какво четем в списание Православен мисионер, кн.1 от 1946 г. за него: „По природа бил мързелив, непокорен и опърничав, а учението не му вървяло. Учил малко в родния си град, но понеже се сприятелил с недобри другари, прекъснал училището. Колкото пари могъл да откачи от своя добър баща, изял с тях и пропилял… Поставил си за цел да влезе под кожата на протестантите, та дано от тях падне нещо. Представил им се като човек, който напълно споделя техните възгледи. Сприятелили се, омагьосал ги и не след дълго те го изпратили в Америка да се школува в тяхното верую. И там Дънов вървял по същия път, и там изял доста чужди пари, ала нищо не постигнал… Подобно на блудния син си спомнил за бащината къща и отечество, та се завърнал. Отишъл в родния си град, но нерадостното му минало му попречило да се застои. Всички го отбягвали, затова се преселил в София, където никой не го познавал…” А ето какво четем в Църковен вестник, бр. 40 от 1926 г.: „Дънов, става протестантин, за да го изпратят протестантите да следва по богословие в Америка. Лута се той из Америка, следва богословие и медицина, но нищо не довършва и се връща в България. Заразен и увлечен от учението на пантеистическия материализъм, той се установява в София, в Юч-бунар, ул. „Опълченска“, №66, в едно семейство, увлечено от неговото забъркано учение, без да плаща нито храна, нито квартира. И започва там Дънов от ранни зори до късна вечер да прибира наивни и лековерни жени и да ги учи на своеобразен морал и философия… Те му целуват ръцете, а той препасан с престилка им „мие краката“. Той е „Иисус“ прероден. Той става свръхестествен, а една от последователките му вижда и ореол около главата му?! Къщата му е цял ден пълна. Тя става тясна и наемат голям салон – училището на Ружа Иванович. Болно време – войни! Увеличават се заблудените…”
И така, Дънов сам започва да нарича себе си Учител и духовен просветител. А пред най-близките си ученици дори се представял като тъждествен на Бога, прероден Христос: „Между мене и Бога разлика няма да правиш” – казвал им той. И още: „Съдбата на света минава през Мене”, „Моите крака мислят по-добре от вашите глави.”, „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството”.
Съществуват наистина много документирани твърдения, че Дънов е смятал себе си за новия Христос. В статията си „Какви са белите братя” от 1926 година Стоян Ватралски като очевидец на дъновистко събрание пише: „Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание…Те смятат това не за труд, а за висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него…” Този откъс идва да ни покаже как всъщност Дънов наистина се е самопровъзгласил за Христос и хората реално са го възприемали по този начин. След смъртта му през декември 1944 година те дори са очаквали, че той ще възкръсне. Но… Очакванията им разбира се са останали попарени.
Нека се опитаме сега да набележим някои от основните заблуди на дъновизма.
Дънов постоянно се е движел с Библията в ръка и хората са оставали с твърдото убеждение, че се опира на Свещеното писание. Само че на практика е тълкувал нещата както си реши и дори ги и видоизменял. Наричал Бог една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която ние постоянно трябва да черпим Сила и живот. Тоест за Дънов Бог не е Вседържител, Промислител, Спасител и Съдия на човека. А пък относно Христос твърди, че Той е „същество от мъжки и женски пол, което е творчески принцип”. Не е Богочовек, не е историческа личност, а някакъв си безличен „принцип“ и то съчетаващ в себе си женското и мъжкото начало…
Дънов твърди също, че всичко в този свят се движи, тече и се изменя, като преминава от една форма на битието в друга; духовете стават кристали, брилянти и диаманти, т. е. обръщат се на минерали;минералите ще станат растения, растенията ще еволюират в животни, животните някога ще станат човеци, а човеците – ангели. А ангелите служат на хората… Защото едно време, когато те били в нашето положение, като хора на земята, ние сме били в положението на животни и сме им служили, затова сега те ни дължат много и сега Господ ги кара да ни се отплащат. Т.е. според Дънов между нас и ангелите разлика няма: това са само етапи на постепенна еволюция. Но, отваряйки Библията ще прочетем нещо коренно различно: Ангелите са чисти духове /Евр. 1:14/. Те нямат плът и кости / Лука 24:39/ и са безсмъртни.
А относно демоните пък, Дънов съвсем открито твърди, че те не вредят по никакъв начин. „Бъдете уверени – пише той – в едно нещо: ония, които спъват пътя Господен, това сме ние хората: дяволите не спъват пътя Господен“.
Предводителят на Бялото братство съвсем искрено вярва в прераждането като твърди, че след смъртта на човека неговата душа влиза или се ражда отново в друг човек, който бива по-съвършен или по-несъвършен в зависимост от съвършенството, което душата е достигнала в предишния си живот. Чуйте този цитат, скъпи слушатели: „Ако не беше умрял Стефан, не щеше да се роди Павел.
Когато умря Стефан, душата му се всели в Павел и затова двамата започнаха да работят заедно“. Тоест Дънов твърди, че при смъртта на дякон Стефан неговата душа се е вселила в Савел, който после става ап. Павел. Но какво излиза от това – че ап. Павел е имал две души – едната, с която се е родил, и другата, която е емигрирала в него, след като той става свидетел на екзекуцията на дякон Стефан. В такъв случай излиза, че всеки от нас има освен своята собствена душа и още други души, колкото пожелаят да се заселят в него! Дънов твърдял също, че нашето прераждане след смъртта ни може да бъде прогрес, но е възможно и да е регрес, т.е. да се преродим в говедо, растение или дори минерал. Това ще зависи от подготовката ни.
В унисон с този дух е и схващането му за страданията. И когато чуел, че някои се оплакват от живота си на земята, казвал: „Защо преди да слезеш, не си питал разумните същества?“ Т.е. Дънов приема, че човешката душа преди да се въплъти тук на земята, съществува в горния свят, между „разумните същества“ и може, преди да се роди, да се съвещава с тях върху това да се роди или да не се роди.
Относно ада разбирането му е твърде противоречиво – както и цялото му учение всъщност. Често можем да чуем напълно отричащи се твърдения. На едно място Дънов твърди, че адът е „място, където Господ учи хората да разсъждават… Ние всички сме в ада, земята е тринадесетата сфера”, а на друго място по въпроса казва: „Не бяхте ли и вие там, когато Христос слезе в ада? – Бяхте, но сте забравили“. Тоест от една страна адът е на земята и ние всички сме в ада, а от друга, той е някъде, където преди сме били…
Относно рая пък четем: „Ключовете на царството Божие са у жените“.
Според Дънов няма проблем в това да си говорим с мъртвите, но не със светците, а с тези от ада…Светците не трябва да ги смущаваме. Но Бог ни е казал ясно в книга Левит, скъпи слушатели: „Ако някой се обърне към тия, които извикват духовете и към вълшебниците… Аз ще обърна лицето си против него…“ (Лев. 20, 6).
Дънов открито проповядва и своята теория за идваща шеста раса, която ще е съвършена и ще притежава дара на ясновидството. До това ниво щяло да се стигне след многобройни прераждания. Такава теория напълно противоречи на Библейското учение, според което светът върви към все по-задълбочаваща се духовна деградация на човечеството. /виж 2 Тим. 3:1-5/. А и сам Христос пита реторично своите ученици: „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” /Лука 18:8/. Все по-лошите нрави и отпадането от истинската вяра ще станат причина за Второто Пришествие на Христос и така човечеството ще изживее Страшния съд. Но Дънов твърди обратното – че ни предстои да видим нова шеста раса, която ще е духовно извисена.
Идеята си за паневритмията Дънов взаимства от антропософа Рудолф Щайнер, който през 1912 година създава окултния танц „евритмия”. Паневритмията е цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и танцувални движения. По-късно към тях Дънов добавя и упражненията със забележително име „пентаграм”. Пентаграмът е един вид „посвещение”.
Цялото учение на този човек е една своеобразна смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и др., но най-вече и лични прозрения на самия Дънов. Дори собствените му последователи, които го величаят, си признават чистосърдечно, че не разбират напълно своя учител. Да, те са като хипнотизирани от неговата личност и сляпо приемат всичко, излизащо от устата му. Дори и когато логиката напълно се губи. Благоговеят пред него. А Дънов открито отрича Църквата, клира и тайнствата. Обвинява свещениците, но сам се държи като човек, на когото всички дължат уважение и почитание. Нещо, напълно характерно за сектите.
Това, което обаче най-много е скандализирало съвременниците му, е неговото твърдение за т.нар. абсолютна свобода. Според Дънов човек трябва да бъде свободен от всякакви връзки – религиозни, семейни, политически и пр. „Който ви обича, – твърдял той – не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. А трябва да има вяра във вас и да остави свободни вашите действия”. „Да имате свобода сърдечна, свобода на чувствата и в действията”… Какво означава обаче това? Това означава например, че ако една жена прелюбодейства, мъжът ѝ не бива да я спира. Дънов открито предлагал на съпрузите „разнообразие”. „Избягвайте еднообразие във всичко!” Агитирал също за разнообразие в науката, в работата, в любовта. Там водел пътят на свободния дух. И в този ред на мисли можем да се запитаме какво тогава е грехът, щом свободата не бива да има никакви граници. Отговорът на Петър Дънов е: „Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието обаче изкупва греха”. Ето това негово твърдение е скандализирало изключително вярващите християни. Излиза, че ако една жена зачене дете от своя грях, грехът ѝ се опрощава автоматично заради новия живот, който тя носи в утробата си. Повечето слушатели на Дънов са били хора простички от бедните квартали на столицата или околните софийски села и наистина сляпо му се доверяват. И идеята за неограничена свобода определено им е харесала. Документирано е как съпруги напускали съпрузите си. Деца – домовете си. А има и случаи на самоубийства, та душата да можела да се прероди отново… Така една видна дъновистка се обесила край София, за да се спаси от дявола чрез прераждане, а имота си завещала на Бялото братство. В болниците били известни много случаи на нервни разстройства при хора, станали последователи на дъновизма. И докторите твърдели, че те са жертва на хипнотични влияния. Всеизвестна била една жена, която започнала редовно да седи пред вратите на катедралата „Света Неделя” в центъра на столицата с табелка „Жертва на Дънов”. Правела го за назидание на другите, тъй като сама била съсипана и духовно, и емоционално и материално от принадлежността си към т.нар. Бяло братство. В списание „Духовна култура” от декември 1923 г. е разказана историята на млада девойка, която известно време била ученичка на Дънов. Постепенно изпаднала в ужасна меланхолия и стига до психиатрия. Ето какво пише тя на своите близки: „Аз отидох с чисто сърце и искрена вяра към Бога и с пълна чистота влязох при Дънов да служа само на Бога, а когато той положи върху мен сатанински ръце, аз видях в него сатаната… Сестри и мамо, аз, както виждате, от три години бях негова последователка. Знаете ли какво: Той не е Христос, за какъвто аз го мислех; неговото учение е фалшиво, лъжливо, той е мошеник. Ах! Да знаете какви мъки ми е дал той, какви игли ми е мушкал из тялото. Ето, той лъже, и тези мъки, които ми ги е дал, сам ще ги изпита един ден, в дъното на ада ще отиде… той е антихрист.”
И така, скъпи слушатели, накратко се опитахме да засегнем основните червени линии в учението на дъновизма и към какво той може да ни тласне, ако го допуснем. За съжаление обаче повече от столетие е все така жив и действен в България и все повече хора се увличат по него. А още по-притеснителното е, че чрез паневритмията идеите на Дънов навлизат дори в детските ни градини. Невежеството на директори, учители и служители в министерството на образованието допуска там да влязат последователи на Бялото братство и уж под предлог за здравословни игри и танци, да работят с нашите деца. Нека сме будни и си даваме ясно сметка за какво всъщност става въпрос тук.
Истински шок е и това, че през 2007-ма година, когато се проведе допитване кои са най-великите българи през вековете, след Васил Левски, който беше поставен на първо място, се нареди не някой друг, а именно Петър Дънов. За справка – св. Иван Рилски е чак на 20-то място! Това донякъде е обяснимо, като се има предвид слабото познаване на Евангелието и на нашите християнски корени. В умовете на повечето българи все още християнството е само набор от забрани и ритуали, но кой е Христос и защо е дошъл между нас, какво ни е учил и към какво ни води, някак остава неясно, несъзнато, далечно… Да, лукавият винаги плете мрежите си именно върху такива объркани представи.
„Адът е невъзможно да се направи привлекателен – пише св. Василий Велики – затова дяволът прави привлекателен пътя към него.” И виждаме колко различни похвати вече използва да ни обърка и вкара в своята власт. Ето, скоро ще видим на екрана белите кръгове с танцуващи хора на Рилските езера и даже може някой журналист да ни каже екзалтирани слова за случващото се там…
Мисля си, че най-доброто, което ние като християни можем да направим, е да се молим за заблудените хора и да използваме всеки удобен момент да разобличаваме учението и практиките на Дънов. Затова и си позволих да поставя тази тема днес. А ако искате да научите и повече, има достатъчно информация в общественото пространство.
Благодаря ви от сърце, че и днес бяхме заедно в ефира на радио „Аве Мария”. Нека Бог да ви пази и до скоро!
