Здравейте, скъпи слушатели! Радвам се отново да бъдем заедно в ефира на нашето християнско радио! Аз съм Румяна Попова-Бакърджиева и в следващите 20-тина минути ще ви представя кратко размишление по един според мен много ключов проблем, засягащ живота на всекиго от нас. И това е проблемът за ласкателството. Ще се опитамe да го погледнем и откъм двете му страни – откъм страната на ласкателите и от страната на тези, които търсят и приемат на драго сърце ласкателства. Сигурно познавате такива хора, а може и сами да сте били в една от двете позиции. През всички векове и епохи е имало и вероятно до края на света ще има личности, оплетени в тази страст.
Както казахме още в края на миналата ни среща, ласкателството е рожба на лицемерието. То представлява хитро или даже лукаво угодничене пред някого с намерение да се постигне точно определена скрита цел. Ласкател е всеки, който, за да спечели доверието или благоволението на някого, неискрено му говори приятни за неговото самолюбие неща, понякога в присъствието и на други хора.
Един от най-точните синоними на ласкателство е човекоугодничество – искаш да се харесаш и затова угодничиш, готов си на всичко, за да направиш добро впечатление и да те приемат като близък, като доверен човек. Ласкателят не пести похвали и красиви думи. В състояние е даже и в рими да заговори, за да погали егото на своя адресат. Рисува му един въображаем негов идеален образ, като му внушава, че този образ съвпада с реалността. И в този си стремеж ласкателят може да стигне такива висоти, че наистина да накара човека срещу себе си да повярва на комплиментите му и да приеме, че всичко казано е чистата истина. Тази игра е изключително опасна, защото може да доведе до ужасни последици и за двете страни, след като опиянението отмине…
Познато ли ви е това, скъпи слушатели? На мен да. Озовавала съм и от двете страни на ситуацията – и аз съм била ласкател, и мен са ме ласкаели. Но винаги след това, когато отмине време, съм се чувствала зле. Защото ласкателството е вид лъжа. В него истината или изобщо я няма, или е така гримирана, че не можеш да я разпознаеш. Да, то опиянява. Кара те да се чувстваш някак приповдигнато. Защото, ако ти ласкаеш някого, виждаш усмивката му, радостта му, удоволствието, което изпитва от красивите ти думи и вече предвкусваш постигането на тайната си цел. А ако теб те ласкаят, този вътрешен гъдел е още по-голям – хубаво ти е да слушаш похвално слово за себе си. Такива сме – суетни, тщеславни…
Този тип поведение е стар като първородния грях.
Първият ласкател е разбира се дяволът. Той успява да се възползва от наивността на нашите прародители в райската градина. Внушава им, че и те могат да станат равни на Бога, стига само да вземат от забранения плод. Поласкани от тази дума, Адам и Ева възмечтават високо за себе си и после падат възможно най-ниско. Още оттогава човекът страда от болната амбиция да бъде нещо по-особено, да бъде Някой с главно Н.
Нека погледнем сега по-задълбочено позицията на онзи, който съзнателно търси ласкателства за своята личност. Всъщност почти всеки човек е изпитвал нужда от това да бъде хвален. Още в детската градина малките деца се борят за вниманието на учителката и са много доволни, когато тя ги посочи като пример за останалите. Този стремеж остава през целия ни живот. Нещо повече – човек може развие зависимост към похвалите, да се пристрасти към ласкателствата. Да започне да ги изисква от околните. Да стигне ужасни крайности. За такива хора казваме, че са развили нарцисизъм. Спомнете си личността на Нерон – човек, който наистина е повярвал в лъжите на своите ласкатели и постоянно е изисквал някой да го величае. Така стига до идеята, че трябва всички да му се поклонят като на бог.
Много красноречив пример за това как някой може да стане жертва на собственото си влечение към ласкателствата ни дава Уилям Шекспир в своята трагедия ”Крал Лир”. Старият Лир, свикнал да го ласкаят и величаят, решава да раздели царството си между своите три дъщери. И обещава най-богатата част на тази, която изрази по най-добрия начин любовта си към своя баща. Двете първи дъщери се надпреварват лицемерно да го уверяват, че го обичат безкрайно. ”Господарю, казва едната, аз ви обичам повече, отколкото могат да изразят това думите, повече от очите си, повече от свободата си. Моята любов е над всичко, което може да бъде оценено като богато или рядко… Обичам ви така, както никога едно дете не е обичало, обичам ви с любов, която прави дъха недостатъчен и думите – безполезни. Обичам ви безгранично!” Другата с още по-голяма разточителност в комплиментите си успява да увери своя баща, че изпитва към него любов, каквато светът още не е виждал. Но най-малката, на име Корделия, като чува тези буйни излияния на сестрите си, си помисля: ”Какво ще каже клетата Корделия, която обича мълчаливо?” И вярна на своята скромност и честност, тя заявява простичко, че обича баща си така, както трябва да го обича. Тези думи обаче не се харесват на Лир, струват му се твърде сухи, обикновени и в гнева си той лишава Корделия от наследство и зестра. Не след дълго обаче му се струпват куп нещастия, а лицемерните му дъщери в този труден момент го отхвърлят. Започват дълги и тежки страдания за крал Лир, които го научават да се вглежда по-сериозно в истината и отварят очите му за действителността на нещата. Той се събужда от предишните си заблуди. Отрезвява. И осъзнава, че единствено Корделия наистина го е обичала. И именно тя е тази, която го прибира в старините му. Преди смъртта си той иска прошка от нея.
Има и подобна българска народна приказка „Солта е най-скъпото”. Предполагам си я спомняте. И там сюжетът и подобен.
Когато ни ласкаят, ние наистина някак ставаме слепи и глухи. Поддаваме се на красивите думи и сами започваме да се самозалъгваме, че те са истина.
В романа „Престъпление и наказание” на Достоевски четем: „.. в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие.
И колкото и грубо да е ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина. И това важи при всяко образование и за всички слоеве на обществото. Дори весталка може да се съблазни с ласкателство. А за обикновените хора да не говорим.“
Толкова ненаситно може да стане нашето самолюбие, че да искаме да ни хвалят даже тогава, когато сме съвсем наясно, че ще ни излъжат. Но въпреки това сме жадни за комплиментите, които желаем на всяка цена да чуем за себе си.
И тук ще цитирам една случка, която съм прочела в книгата „Нашата Надежда” от арх. Серафим Алексиев.
Един чиновник, съвсем обикновен човечец, който не се отличавал с никакви кой знае какви качества, веднъж отишъл при свой колега за подпис на някакъв важен документ. Колегата му подписал документа и когато му го връщал, отбелязал: „Много хубав почерк имате!”. Чиновникът се усмихнал до уши и отговорил: „А бе то, че не е така, не е! Но я пак ми го кажете, че ми става много драго, като го слушам!”…
Една такава самоизмама в своя полза е любим грях на онези, които страдат от някакви дълбоки комплекси за малоценност и имат незадоволено самолюбие.
Но всъщност така човек подклажда лъжата и у този, който му я казва, и у самия себе си. А лъжата е един от тежките грехове.
В книга „Подражание на Христа” четем: „… всеки човек е лъжа, слаб, непостоянен, нетраен, особено в думите си, тъй че с много предпазливост трябва да приема за вярно онова, което на вид звучи като чиста истина.” Не е добре да участваме в театъра на ласкателите. Губим благодатта. Затова е „по-добре да бягаме от привидния човешки блясък – продължава авторът – да не търсим онова, което външно привлича удивлението на хората, но горещо да преследваме онова, което води към усърдие и поправяне на живота. За колко хора е било пагубно това, че тяхната добродетел е била отрано известна и прехвалена.”
Добрите духовници през вековете са се пазели от ласкателството под всичките му форми като от огън. Те осъзнават, че е сладко някой да те похвали, но тази сладост после е тройно по-горчива, когато усетиш влиянието на лукавия в душата си. Защото там ще се пробудят след ласкателството типичните за дявола качества – тщеславие, горделивост и суета. А за смирение и кротост място няма да остане.
В житието на св. Касиан Римлянин се разказва следната случка: Тръгнал той заедно със свой сподвижник на име Герман в пустинята, за да се поучат и двамата от отшелниците. По пътя си срещнали един възрастен монах, поговорили си с него и преди да се разделят, той ги похвалил за тяхната ревност да водят духовен живот, дори с цената на много лишения. Но Касиан и Герман не се почувствали поласкани от думите му, а му казали: ”Отче, моля те, ти ни говори не това, което може да ни доведе до надменност и гордост, а ни кажи това, от което бихме могли да се научим на съкрушение и смирение”. Тоест те ясно осъзнавали, че добрият последовател на Исус търси да се бори със своите недостатъци, а не да се опива от добродетелите си.
В книгата на премъдрия Соломон четем: ”Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае” (Премъдрост Соломонова 28:23).
Не случайно и светите отци през вековете са съветвали: Когато някой ни хвали, по-добре да замълчим. Когато някой ни укорява – да търпим. А когато нито ни хвалят, нито ни укоряват – да запазим душата си в тихо смирение.
Да… Всички сме чували за смирението, но малцина наистина знаят от опит какво представлява то. По-натам ще посветим специално предаване на тази най-възвишена християнска добродетел. Тук сега ще предам само едни думи на св. Тереза Авилска, която казва, че на човека, у когото вдействителност има смирение, по-скоро ще му е тежко, когато го хвалят, отколкото да се радва. Смирените обикновено са трудно забележими. Те не търсят нито внимание, нито даже одобрение за себе си.
А сега нека да видим нещата и от другата страна – откъм онзи, който хвали и ласкае. Ласкателите са активните проводници на лицемерието в най-чистия му вид. Това са хора, които не пестят думи и действия, за да постигнат, както вече казахме по-горе, някаква своя скрита цел. Те ще величаят онзи, от когото очакват облага за себе си. Ласкателството за тях е вид търговия – аз ти говоря това, което искаш да чуеш, а ти от своя страна ще ми дадеш онова, от което се нуждая. Ласкателите могат да стигнат до крайности в поведението си и в казаното от тях да няма дори и грам истина. Но това не ги притеснява, както не е притеснило и лукавия в райската градина, когато ласакае Ева.
Още в Стария завет чрез пророк Исая Бог ясно казва обаче, че такова поведение Му е противно: ”Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, а сладкото – за горчиво!” (Исаия 5:20).
В Библията можем да открием примери за ласкатели, които не пестят усилия, за да печелят последователи. Авесалом, синът на цар Давид, когато намисля да свали своя баща от престола, за да заеме неговото място, започва всяка сутрин да отива рано край пътя и да се спира да говори с всеки минувач. С престорена заинтересованост се опитва да спечели всички на своя страна като ги уверява, че ако той бъде цар, нещата в царството ще са съвсем други и ще има справедливост. И Авесалом многократно повтаря: ”О, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда”. А ако някой от минувачите иска да му се поклони, Авесалом го изпреварва и пръв прави поклон, протяга ръка дори за прегръдка и целувка. И всичко това не е защото тези хора го интересуват, а за да се вмъкне в сърцата им и да спечели тяхното доверие. (2 Царства 15:1-6). Може би е излишно, скъпи слушатели, да казваме колко много такива Авесаломовци има и днес. Особено покрай избори!
Ласкателят явно не изпитва Божи страх. Не се бои, че лъжата му ще излезе наяве. И се води от максимата, че целта оправдава средствата.
”Човек, който ласкае приятеля си, залага примка на нозете му”– четем в Притчи Соломонови, 29:5. И още: ”Уста ласкателни готвят нападение” (Притчи Соломонови 26:28).
Едни хора ласкаят, за да спечелят закрила и благоволение според думите на св. апостол Иуда: ”и за облага биват ласкатели” (Иуда 1:16); други – от материална корист, както сочи св. апостол Петър: ”подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с ласкави думи” (2 Петр. 2:3); трети ласкаят от тщеславие, за да бъдат и самите те после обект на похвала; а четвърти – от лукаво злорадство, за да се надсмиват в душата си над наивността на ближния, оставил се да го подвеждат с лукави ласкателства, което после ще бъде разказвано за смях и удоволствие и на други хора. Користните ласкатели ”служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки ласкателни думи измамват сърцата на простодушните” – четем в посланието на ап. Павел до римляни (Римляни 16:18).
Световно известният баснописец Жан дьо Лафонтен стига до извода, че „Всички ласкатели живеят за сметка на тези, които ги слушат.” Водят ги за носа, ако мога така метафорично да се изразя. Те държат посоката и целта в ръцете си, печелейки напълно онзи, когото хвалят. С комплименти и възхвали могат да му отнемат дори последното, което има…
И тук ми идва наум баснята за лисицата и враната, написана от друг голям баснописец – Крилов. Предполагам, че я знаете, но все пак ще я припомня. Врана кацнала с късче сирене в устата си на едно дърво. Видяла я хитрата лисица, застанала под дървото, погледнала нагоре и започнала да ѝ отправя безброй похвали: „Ах, гълъбче, каква си хубавица! Каква прекрасна шийка, гиздави очици! За тебе чудеса разказват всички птици! Какви перца! Каква красива гръд! Какъв ли ангелски ще ти е пък гласът! Попей, не се срами, душичке! Ако ти при тези твои дивни красоти, покажеш, че си и певица на птиците ще бъдеш ти царица!“ Враната, като чула такива похвали, примряла от радост. Замаяла се главата ѝ, дъхът ѝ спрял от вълнение. Тя отворила човката си и гракнала с цяло гърло. Сиренето паднало от клюна ѝ и хитрата лисана го лапнала.
Тази басня е мъдра илюстрация на това, за което си говорим днес, скъпи слушатели. С хитрост и лукавство е изпълнено всяко ласкателство.
Но… ”Господ ще изтреби всички лъстиви уста!” – четем в псалм 11:4. А в книга „Откровение” за Царството Небесно е написано недвусмислено: ”Няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа” (Откровение 21:27). Там ще бъдат само онези, в чиято уста не се е намерила лъст (Откровение 14:5).
И ако все пак, колкото и да се пазим, станем жертва на ласкателство, за нас е по-добре да не допускаме то да ни обработва отвътре като враната от баснята на Крилов. Да не се оставяме на гъдела от похвалите. По-мъдро е да сторим като псалмопевецът и да кажем: ”Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!” (Псалом 113:9). Тогава ласкателната дума ще се плъзне по повърхността на нашето затворено за гордостта сърце, няма да проникне вътре и няма да ограби добродетелите ни.
Да щадим и другите, като не им запалваме въображението с ласкателни слова. Апостол Павел ни съветва: ”Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму” (Ефесяни 4:25).
Авторът на „Подражание на Христа” се моли така: „Закриляй ме, Господи,…сложи в устата ми думи неменливи и истински, и езикът ми да бъде далеч от всяко лукавство”.
Истината е тази, която ще ни направи свободни – ни учи самият Господ /Ин. 8:32/. Човешките слова могат да ни отнемат тази свобода, когато са изказани със скрита цел, неискрено и с хитрост. Затова е важно да бъдем будни и да не се поддаваме на манипулации. А тази будност се поддържа само, ако редовно приемаме тайнствата и ако често четем Божието Слово, защото там се съдържа цялата Истина. Исус е пътят, и истината и животът /Ин. 14:6/. В Него няма лукавство. И не може да има. Единствено при Господ ще намерим пълна откритост, честност и добронамереност.
Всичко казано дотук обаче не означава да не си разменяме нито една добра дума. Понякога да похвалиш даден човек за положените от него усилия е стимулиращо и вдъхновяващо. Ние сме слаби и имаме нужда от крила, за да политнем. Всеки е изпитвал нуждата да бъде правилно оценен и да получи награда за усилията си – ако не друга, то поне хубава дума. Но в такъв случай вече не говорим за лукави похвали, а за такива, които се базират върху конкретика и имат почва. Тук не се търси постигане на скрита цел, а се дава кураж на някого. Това са съвсем различни неща.
Но… Даже и при тези похвали е нужно внимание. Защото човек не винаги е толкова смирен, че да ги приеме спокойно. Дори и отчитащи реалността, красивите думи могат да запалят нашето самолюбие и пак да ни вкарат в спиралата на суетните желания. Така че всичко трябва да е с мярка и без излишни излияния.
Много са деликатни тези неща и се култивират в нас чрез натрупването на духовен опит
Имало е светци, които още приживе са били обичани и за които никой нищо лошо никога не е казвал, но те не са се възгордели от това. И за тях не се отнасят Христовите думи: ”Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас” /Лука 6:26-28/. Тези хора заслужават похвалата си, но и те никога не са търсели човешката слава. Изпитвали са истинска дълбока обич към околните и са живели скромно. Имали са смирение.
Да…, много е фина разликата между истинската и фалшивата похвала. Но колкото повече опознаваме Бог и себе си, толкова по-трудно ще влизаме в капана на ласкателите. Ще ни е тежко даже да станем неволни свидетели на ситуация, свързана с подобен тип поведение. Защото ще усещаме невидимото присъствие на лукавия.
Ще завърша днешната ти среща с едно стихотворение по темата. Написах го преди няколко години, когато с Божията помощ осъзнах колко сериозно съм въвлечена в капана на лукавия чрез конкретен човек, величаещ хитро моята личност. И оттогава съм изключително предпазлива към похвалите.
ЛАСКАТЕЛЮ!
Ласкателю, попитай ме за утре –
какво ще ме настигне и къде?
Подклаждаш суетата тази сутрин
у моето неопитно сърце.
А после ще го водиш в урагана,
посявайки му чужди семена
с презумпция, че всичко се полага
на гордата и смелата душа.
Ласкателю, наливаш ми отрова,
макар че се усмихваш с топлота…
Приготвяш най-красивите окови
за волята ми в твоята ръка.
Отивай си! Не искам да оставаш,
дори да ме налегне празнота.
Благодаря ви, че бяхме заедно и днес, скъпи слушатели.
Надявам се, че темите, в тази моя рубрика са ви полезни и интересни. Да, последните няколко седмици все си говорим за страсти и пороци, но мисля, че докато човек не види себе си в пълнота, без да се оправдава пред своята съвест и пред Бог, няма да успее духовно да порасне.
А и ето – в източната църква започна вече Рождественския пост – едно благоприятно време за по-дълбок размисъл, себенаблюдение и молитва.
С Божията помощ другия път ще продължим също с интересна и важна за всеки християнин тема – и това е темата за гнева.
А сега ви оставям с програмата на радио „Аве Мария” като от сърце ви пожелавам спокоен и благословен ден!
16.11.2023 г.
