СТИХОВЕ
И пак да видим светли Небеса
Една дълбока, нова тишина и нито мисъл, нито крехко слово, единствено наслагвана вина горчи като погълната отрова. Молитвата остава без крила – изплъзва се духът й по средата между надеждата и болестта, където е заседнала душата… А някъде над всичкото това отново се отслужва литургия за нашите изплашени тела Прочетете повече
