„…и ето, Аз съм с вас през всички днидо свършека на света. Амин.”/Мат. 28:20/ Самотата е страшна измама, приятелю!Никой никога не е наистина сам.Сред обиди, тревоги и болки изстраданини милува една непредаваща Длан. Тя е винаги с нас, па макар и невидимо –вдига падащи духом, изтрива вини;сочи път и в Прочетете повече
Запустелият двор има своята памет, пази спомен за много безценни неща – за ръцете, които така благославят, че е светла и хубава даже нощта; за изплетени думи в момент на тревога, за изплакана обич и дръзки мечти, за очакване с вяра и слово към Бога и за вечери с песни Прочетете повече
Изтръпнали сме всички. До един. Прахосваме си дните безогледно. Напразно ли в душите ни кънти гласът на съвестта ни? За последно?! Участници сме в някакъв колаж с объркани идеи и поуки. Преследвайки мираж подир мираж, живеем напосоки и наслуки… А някъде угасва синева, потъва и последната надежда, загиват мисли, жестове, Прочетете повече
Ще уталожим малко скоростта. Ще се усмихнем. Ще поседнем даже! Ще забележим форми и лица и забелязани ще се окажем! Ще ни подтиква нещо към добро и жестове ще правим нетипични! За сетен път в деня на Рождество ще бъдем нежни, мили, „нелогични”. В душите ни ще има светлина. Ще вярваме докрай, Прочетете повече
Направих равносметката. И тръгвам да искам прошка, да поемам дух… Душата ми на болката обръгна – превързах я и в обич я обух. Изглежда по-щастлива от когато мечтаеше за земни висини и чакаше безименното лято блажена радост да ѝ подари. Сега върви и себе си раздава, победите си с Прочетете повече
Пресъхналият кладенец остана скътан дълбоко в нашите души, а жаждата си всеки утолява кой както свари, без да се свени. Децата ни не знаят колко сладка е чашата от бабина ръка, напълнена с любов и благородство, която дава смелост и крила. Изпихме много блудкави надежди, изпразнени от смисъл „чудеса”, жестоко Прочетете повече
Закусих свежи мисли и надежди. Налях си малко радост за наслука. Облякох неизползвани копнежи наместо изтерзаните поуки. Премного пъти другите играех – бездарно в непривичните ми роли; за себе си не питах и не знаех, че мога преди път да се помоля. Пропуснах се и отклоних покани към земния Прочетете повече
Записах върху пясък онзи ропот, а върху камък – всеки благослов. Усещаш ли, че времето е хромо – куцукаме в Христовата любов… И някъде в средата на сълзата присядам тихо, за да помълча. В мълчанието се чува как душата пробива над поредната мъгла, над цялата мътилка на нещата – в Прочетете повече
Разплака се гората. Оголя. И замириса повече на гнило, отколкото на свежест и смола. Човешкото ни его е попила! Окастрена безмилостно отвред, с продупчени кори и голи клони не кани вече даже зверове, самотно е без птиците отколе. Усеща се зараза от тъга – все повече дървета тихо Прочетете повече