И вкусих Светлината

Те носеха души от празнота, а мислеха, че имат власт и сила да променят завинаги света по техните идеи за всемира. Те вдигаха безмилостно ръка и ровеха без никаква боязън в дълбокото на светлите сърца да ги ранят с духовната проказа. Поливаха с отрова семена, които свише бяха засадени с Прочетете повече

по Лука 2:8-20 Прииждаше надежда на талази… Огряваше ги някаква звезда и те не спяха. Стадото да пазят. Отпиваха по глътчица вода… Мълчаха. Беше някак нереално между познати вещи и места! Като че всичко беше неслучайно – да бъдат тук, да чакат утринта… Полъхна от небето ароматно, утихна и последната Прочетете повече

Към дъщеря ми По лицето ти бяга тревога… Недей! Не убивай мига!  Събуди се! Всяка болка достига до своя предел – Бог на нея не те е орисал. Ти си Негово мило, обично дете. Той те вае с любов и те пази. Не съзнаваш ли колко е страдал за теб Прочетете повече

Този сняг в душата ще отмине може би след много самота, след поредица изплакани години, след преглътнати обиди и тъга. Тази болка бавно ще утихне подир хиляди молитви в тишина. Бог отново в теб ще се усмихне, взел върху Си всякоя вина. Всичко безвъзвратно отшумява – дни и нощи, спомени, Прочетете повече

По пътя се оказахме сломени. А трябваше да има светлина! Вървяхме тежко. Нямахме доспехи срещу обидата, която връхлетя. По пътя замълчахме непривично в една тревога с вкус на суета. И скрити зад напираща себичност, изгубихме от погледа Целта. Закрачихме към нещо замъглено и пиехме отровена вода. По пътя се оказахме Прочетете повече

Твоята обич е трудна за нас. Гордост оплита сърцата! Как да се вслушаме в тихия глас и да погледнем оттатък? Сенките имат ли ясно лице? Ехото носи ли смисъл? Галят ли пълните с нещо ръце или жестоко потискат? Има ли път през трънливи места, слънце през облак от злоба? Стига Прочетете повече

Ти сигурно се молиш в тишината и вътре в теб е пълна свобода, защото вярваш – Бог ще ти изпрати най-важното за твоята душа. И Неговата воля ще се сбъдне в най-точните за тебе цветове, така че всяка утрин да осъмваш с усмивка на обичано дете; а слънцето ще очертава Прочетете повече

Събудих се. В очите ми си Ти! Прости ми, че проспивах благодати, че подминавах ярките звезди, запалени за мен от обичта Ти; че в мигове на Истина мълчах, в тревогите се смеех безучастно, събирах си хербарий от неща, попречили духът ми да порасне.   Заплитах се в изящна самота, а Прочетете повече

Уморените думи не стигат целта – по трасето издъхват сломени и разливат от Твоята жива вода, а пресъхват души ожаднели… Уморените жестове нямат криле да доставят за миг светлината, а угасват и нечие болно сърце не дочаква да види зората… Уморени обятия носят печал и не могат да сгреят душата. Прочетете повече

Сега съзнавам колко съм далече от смисъла, заложен вътре в мен. В човешките си цели сме обречени да бъдем само ехо всеки ден; да се разтваряме в тъги от нямане, да вехнем, неусетили дъжда. И да Те срещнем, пак не Те познаваме! За нас си, Боже, някъде отвъд… Безкрайно късогледство Прочетете повече

Към св. Богородица  Разболя се душата ми… Нещо дълбоко се е впило и реже, отваря тъга, през която нахлуват реки от копнежи по измислени стъпки към фалшиви слънца. Разболя се надеждата в мене посята от една опрощаваща нежна Ръка и дойдоха миражи, които отнеха смелостта ми да виждам дори в Прочетете повече

Някой е минал по тази пътека. Стъпките още личат. Спрял е за малко. Оставил е цвете. После е тръгнал на път. Помнят го старите тихи дървета как е посядал до тях; пил е водица от ручея, дето още говори без глас. Имал е своите мисли, тревоги, срещи, раздели, мечти… Вдигал Прочетете повече

Тази сутрин защо ли повехна домашното цвете, а бездомното куче отказа да тръгне след мен? Не проникват лъчите на зимното слънце в сърцето и денят ми започна унило, безкрайно студен! Тази сутрин не виждам над хребета никакви птици, тишина проглушава надеждата с остър замах. И от своята малка, нищожна човешка Прочетете повече

Дълбоко се е свряла завистта. И смуче святост. Трови ме с обида. Преобразява вечните неща така че тлението даже им отива! И спомените лепнат от тъга – крилете им тежат и закърняват от жилото на тази суета, която в нас посяваха от рано. Духът жадува светли небеса, но в здрача Прочетете повече

Помоли се за мене в моя миг на обида, за душата ми, пълна с отровни неща, че отдавна напират, раняват и викат тежки думи и жестове, носят тъга. Помоли се накрая и аз да утихна, да успея след всичко това да простя, че с годините взех с теготата да свиквам Прочетете повече

Ще сънувам на утрото свежия дъх – как ме гали на Бог светлината, как съм цялата обич и тичам навън да попия докрай свободата. Ще сънувам приятелски меки очи – как споделят и залък, и вяра, как са истина всички големи мечти и у нас тъмнина не остава. Ще сънувам, Прочетете повече

За първи път заплаках от любов и се разля в сърцето ми надежда. Усетих Твоя силен благослов като прегръдка бащина и нежна. За първи път съблякох завистта и всеки стана ближен и обичан. Поисках своя кръст да понеса над слабостта си – дребна и себична. За първи път пораснах над Прочетете повече

Вкочаних се от студ, а при теб се усеща ароматът на топла и близка душа! Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност? Ле-ле, колко съм жадна за нея сега! Добави ми и зрънце от твоята вяра – сутрин все я забравям и хуквам навън… Погледни ме – превила съм вече Прочетете повече

На този кръстопът е ветровито. И никакви заслони няма тук! Тревогата дълбае без да пита, отнема минималния уют. На този кръстопът си като рицар, изгубил цел след толкова борби. Прелитат само сиви зимни птици и тихо е, душата те боли. На този кръстопът се заблуждават дори и най-изпитани сърца и Прочетете повече

Ще си простя и тази суета. Ще вдишам аромата на липите. Ще завали и после ще вървя след тебе, Боже, смело през тревите Ще ме усети птиче. Ще поспре. И ще попее. Нещо ще поникне. Ще си простя! С измачкано сърце, ала с душа, която не утихва… © Румяна Попова-Бакърджиева Прочетете повече

„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/   Не Те познаха, Господи, а Ти обичаше до дъно и палача. И не разбраха колко Те боли, задето грях света ни е затлачил. Не раните, а хорската злина Ти носеха безкрайно много мъка. И трупат се вина Прочетете повече

Влез на топло. И свали страха. Поседни за мъничко до мене. Мислите изкарай до една – Бог от теб полека да ги вземе. Той ще ги изпита в Любовта – най-безумната любов, на Кръста! После ще ги върне без следа от тъгата. Господ е възкръснал!   Ще ти сипя малко Прочетете повече

След поредица битки в мен е още война на тревоги и смели устои. Уморена се моля с гореща душа да намеря най-после покоя. И след толкова много изтрити мечти си запазвам единствено тая – да пристигна, където мигът не боли и в сърцето си Бог да позная… © Румяна Попова-Бакърджиева Прочетете повече

Тишината лекува кървящите рани  и зарастват полека след толкова страх… Има смисъл в това насаме да останеш след поредица думи, тревоги и грях… Тишината отваря пътека навътре – да проникнеш под маската с цвят на тъга и да видиш сърцето си в новото утро как те моли за мир и Прочетете повече

Не ме затваряй в тихата обида – ще се отрови в тебе живата вода.  Надеждата сама ще си отиде и няма да остави и следа. А времето е някаква химера – изплъзва се и как да устоим на ветровете, идващи от север? Отнасят думите подобно дим… Така горчи от всичко Прочетете повече