Препускането ме лиши от смисъл… В такова темпо нищо няма цвят. Събуждането идва като писък, заспиването – като чакан бряг. От утрото нахлува бързината – на крак приемам обич и храна. Не влизам никога във същината на малките, но истински неща. И всеки миг минава като вихър – не го Прочетете повече
Ръми в душата ми като на пролет, когато раснат новите треви. Усещам как пониква нова воля в недрата й, но… истински боли! Отекват стари истини с упорство. Не си отиват просто ей така… Владееха с години. С вероломство. Сега нападат чак до същността… Та… Всеки миг живея като в битка Прочетете повече
Дай ми силата да замълча! Смислите се раждат и умират, но след тях остават пустош и тъга! Думите тревожно рикошират върху неукрепнали места в нашите души и… окупират всичките ни сили до една! Тръгваме, преди да сме отпили истината, тръшваме врата пред мечти, които ни отиват. Думите са повод за Прочетете повече
„…защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” /Мат.7:14/ По този път мирише на сълзи. Не се отпускай! Трябва да си буден. По този път наистина боли и всяка стъпка се оставя трудно… По този път е тиха самота. Приятелите често изостават, Прочетете повече
Тази боязън те прави ранима. В много пробойни нахлува тъга… Не отговаряй, преди да отмине – ще се удавиш и в капка вода… Нищо не може да бъде от утре, щом не засееш с надежда сега… Никой не идва в средата на буря – чака да грейне отново дъга! Тази Прочетете повече
Домашното ми цвете се разлисти и после цъфна и ухае вече… Премръзнал гълъб кацна на перваза и взе да гука… С нежност ме облече. Обади се приятел от детинство. Помоли се съседът ми за мене. Покани ме колега да изпием по чаша вяра през работно време. И някак си… олекна Прочетете повече
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете – да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните. Не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече
Тази обич е жива вода – тя разтваря до дъно тъгата и след болката грейва дъга – разноцветни нюанси в душата! Тази обич открива следи от забравени светли копнежи – пресъздава ги без да боли и посява дълбока надежда. Тази обич върви по снега без да чувства студа, белотата и Прочетете повече
Темпото напредва всеки ден… Виждаш ли детайлите на всичко?! Сливат се контури, цветове… (Някой ми говори за епичност!!!) А дълбоко в смислите горчи… Няма повод често да се смеем! Радостта остана спомен отпреди, тичайки напред, ще обеднеем… Никой не играе пред дома… Не пристигат гости без покана… Всички се страхуват Прочетете повече
Преглъщам се и заболява от гордостта, от теготата… Но мога вече да направя неща, които не познавах – да се обърна към дъгата, да спра до просяк, да поседна, да тръгна без да се налага, да плача, щом ми е потребно; да се обадя на приятел дори и нощем, да Прочетете повече
Коричка вяра искам да ви дам, дори да бъде твърда, ще е сладка… И ще забравите какво е глад, ще се наситите, като на сватба! Ще отшуми звукът от тишина и ще разцъфнат ялови дървета, в душите ви ще зрее красота и ще е хубаво, и ще светло! Ще оцените Прочетете повече
Вярата поражда чудеса. Не унивай! Има път в гората – между клони, корени, стебла, спъваш се, ала вървиш нататък! Не допускай болката, страха… Не разбивай чудото в зародиш! Вярата е сила и съдба – ако ти поискаш, тя ще те проводи! Виждала съм смисъл как расте, щом душата с вяра Прочетете повече
Поетесата Румяна Попова-Бакърджиева: Всеки поет или писател носи огромна отговорност пред света за всяка своя дума. И тъй като аз вярвам, че нашият живот продължава във вечността, и че в края на земния си път ще отговаряме за делата си, добре е да си даваме сметка още приживе какво говорим, Прочетете повече
Пред истината се изправих. Ето ме! Не се харесах. Даже заболя! Надупчено от грехове сърцето ми сега усети пълна нищета… Претупвах си емоциите, нарамила кроежи за далечни висини, където съм очаквала похвали, с възхита пълни чуждите очи! Запуснах си напълно недодялана най-истинската, детската мечта, в която бях заложила изцяло надеждата, Прочетете повече
Усетих се неловко и… заплаках… С години ме притиска гордостта. Направо ме премаза, без остатък! Отне ми най-красивите неща… Ала от хиляди парченца стара същност ще ме сглоби наново Твоята ръка… С такава обич никому присъща отново ме създаваш от калта… И нищичко не искаш във замяна – единствено да Прочетете повече
Не се открих при тази суета. Там нищо свято не остава цяло. Отказах да съм с вирната глава и се завърнах в скришната си стая. Дано Си там! При Теб да помълча. Десницата Ти пак да ме погали и погледът изпълнен с топлина у мене тиха радост да извае. Че… Прочетете повече