Здравейте, скъпи слушатели, на нашето християнско радио! Радвам се отново да бъдем заедно в ефир. Аз съм Румяна Попова-Бакърджиева и днес ще ви поведа към една доста важна, макар и трудна тема – темата за Божията благодат. Но още в началото искам да подчертая, че тези наши беседи нямат претенцията за всеобхватност и изчерпателност на поставените въпроси, а по-скоро очертават параметри и дават посока за размисъл. Днешното изложение ще бъде и под формата на мое лично свидетелство.
Миналия четвъртък говорихме за християнската надежда и тогава стана дума за това, че без Божията благодат човек не е способен на истинско великодушие. Защото ако Бог не докосне душата му, той би си останал егоист, вълнувайки се единствено от своя собствен интерес и навярно никога няма да се научи да обича. Накратко ви разказах историята на едно 12-годишно момиче – Мария Горети – което твърде рано си отива от този свят, нападнато от 19-годишен младеж. И въпреки, че той е неин палач, Мария намира сили в себе си не само да му прости, но и да помоли Бог за вечното спасение на този убиец. Разказах ви как въпросният юноша дълбоко се променя отвътре и то до степен, че става напълно нова личност. И когато излиза от затвора, отива да поиска прошка от майката на своята жертва.
Ето това е всъщност въздействието на една свръхестествена сила, която наричаме Божия благодат – благ дар, дар на благостта Божия. Никой не е могъл досега да я опише изчерпателно. Тя е многообразна и изплъзваща се от силата на нашите думи. Да, богословите са се опитали да дадат възможно най-точно определение на благодатта, но и то със сигурност не я обхваща изцяло.
Светците са тези, които най-искрено я описват, изхождайки от своя собствен опит. Защото за благодатта може да говори наистина правдиво само човек, който е усетил издълбоко нейното въздействие в своя живот.
„Една душа нищо не струва без благодатта.” – пише св. Тереза Авилска в „Книга за моя живот”.
В катехизиса на Католическата църква четем: „Благодатта е благоволението, безвъзмездната помощ, която Бог ни дава, за да отговорим на Неговия зов: да станем чеда Божии, осиновени чеда, участници в Божествената същност и във вечния живот и да сме способни да действаме от любов към Него.”
Бог не желае смъртта на грешника, а това той да се обърне и да бъде жив (Йез. 33:11). Божията благодат предшества спасението на човека, призовава го и го подготвя, след което извършва обръщането му в Христа. Благодатта е свръхестествен дар и зависи изцяло от безвъзмездното начинание на Бог. Тя надвишава човешкия ни разум и не зависи от нашите сили. Тоест благодатта е дар, който Бог ни дава, за да поискаме да се обърнем към Него. И ние имаме свободната воля да отговорим на този зов или да продължим нататък, все едно нищо не се е случило.
И аз от своя опит, скъпи слушатели, мога да споделя, че години наред Бог ме е търсил в моя живот и ми е давал десетки ситуации, в които директно ми е говорил чрез различни хора и събития. Но аз съм си мислела, че всичко това са просто някакви случайности. И си продължавах напред постарому. До един момент обаче, когато без сама да си дам сметка за това, издълбоко се промених. Да, промяната не беше в нещо, което ме заобикаля, защото животът ми си беше същият, обстоятелствата около мен си бяха същите. Но вече аз бях друга. И перспективата пред мен се беше променила. Сякаш наистина някакви люспи ми бяха паднали не само от очите, но и от съзнанието, от мисълта и от сърцето. И прогледнах за цялата красота на света и за моето собствено недостойнство.
Всичко това е една много дълбока тайна. И нямам обяснение за нея. Не намират такова и други хора, с които сме си споделяли личния опит. Какво беше провокирало тази моя вътрешна трансформация, този непредизвикан от нищо конкретно катарзис – аз не знам. Но само за миг целият ми живот мина пред очите ми като някакъв късометражен филм и ме обхвана непреодолимото желание да се покая, да поискам прошка от хората около мен, както и да предам в изповедалнята всичките си грехове на Господа. Имах усещането, че влача огромна тежест, която не мога повече да понеса и трябва да се освободя тутакси от нея. И знаете ли… След изповедта си и след няколко откровени разговора с различни хора, с които до тогава бях имала пререкания, дни наред живеех някъде между Небето и земята. Чувствах се лека и спокойна.
Това е силата на благодатта… И осъзнах, че вече имам смелостта заедно с Христос да назова Бога свой Баща. Видях ясно колко грижи е полагал Той за мен през всичките ми дни и как ме е пазел от клопките на злото. По силата на моето Кръщение, което до този ден не бях осъзнавала ясно, и с помощта на Св. Дух вече можех да вдигна ръце към Небето с обръщението „Отче”.
Апостол Павел ясно го е написал в посланието си до галатяни: „Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!“ (Гал. 4:6).
И в този период от живота си изпитвах силното желание да правя добро, ако може на целия свят. Сякаш нищо не беше в състояние да ме уплаши, да ме ядоса, да ме накара да страдам… Едно прекрасно състояние, за което наистина не стигат думите! Дори смъртта на собствения си баща преживях с необясним за мен вътрешен мир. Не се сринах от тази загуба, не обвиних лекарите или някого другиго. Приех Божията воля и даже имах силата да подкрепя близките си. „Който е в Христа, той е нова твар… Старото премина, ето всичко стана ново…” – пак най-ясно го е изразил ап. Павел във второто си писмо до общността в Коринт /2Кор. 5:17-18/.
Отците на Църквата наричат тази първоначална благодат „осветителната” или „обожествяваща”. В катехизиса се казва, че именно тя ни прави богоугодни. Защото чрез нея ние се освещаваме и оправдаваме. В този смисъл и апостол Павел пише до коринтяни следните думи: „Такива [грешници] бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (1 Кор. 6:11).
В този първоначален свръхестествен момент на своето обръщане човек има голяма нужда от евангелската проповед и от четенето на Божието Слово, за да може да осмисли онова, което му се случва. Оглеждайки се в Христос, личността осъзнава по-ясно към какво всъщност я призовава и води Бог. Всичко това подклажда още повече вярата и засилва надеждата в душата. „И тъй – пише ап. Павел до римляните – вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие“ (Рим. 10:13-15).
Освещаващата благодат силно подтиква човека към разговор с Бога, т.е. към молитвата.
И молитвата му върви някак леко, защото душата е будна и възпламенена. Не се уморява, не чувства трудност, леко ѝ е дори по време на дълги бдения.
В Катехизиса на католическата църква четем още, че освен тази естествена първоначална благодат ние можем да получим също и действени благодати – дарове, които Бог дава при определени обстоятелства. Например при тежки изпитания или в момент, когато сме поставени в условия да защитим вярата си. Също така важни за всеки християнин са и благодатите на тайнствата – при приемането на съответното тайнство човек бива даряван с конкретни дарове, които това тайнство носи.
Много важни са и т.нар. харизми или таланти, които също имат благодатен произход и ни се даряват по особена Божия щедрост. И тук ми се иска да се спра именно на тях – на талантите. Човек често или не осъзнава тази благодат и я пропилява, или пък започва да я използва за своя лична изгода и слава. А тя ни се дава, за да служим с нея за обръщането и спасението на хората, които Бог изпраща в нашия живот. Всеки талант ни е дарен за обща полза. От опит мога споделя, че именно когато ме посети тази първоначална осветителна благодат, силно закопнях да пиша стихове за Господа и за това, което преживявам в духовния си път. Дотогава поезията ми беше свързана с някакви човешки отношения, тревоги, разочарования, надежди и на всяка цена се борех да получа място между утвърдените поети в България. Искаше ми се да ме забележат, да спечеля някой конкурс, да се наложи моето име… Но всичко това изведнъж ми се стори абсолютно безсмислено. И някак талантът ми придоби нова светлина и нова посока. Осъзнах, че със стиховете си мога да послужа на другите, на тези, които още търсят или се лутат или са в момент на криза на вярата…
Наистина, уникално е състоянието, в което се намира човек при посещението на тази първоначална осветителна благодат! И му се иска да сподели с целия свят това, което преживява. Да даде на всичките си близки хора и те да пият от тази невероятна жива вода! Под въздействието на благодатта се питаме как сме живели до този момент? Живот ли е било това изобщо?
Не случайно и апостол Павел започва всичките си писма с думите: „Благодат и мир да бъде с вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.”. Кой друг, ако не именно ап. Павел може да разкаже от личен опит какво е да те посети благодатта и какво е да я нямаш…Той е съзнавал, че без Божията благодат човек наистина не може да прави нищо, както и сам Христос ни е предупредил: „Без мене не можете да вършите нищо.” /Ин. 15:5/
Много светци са писали за прекрасните дни на тази първоначална благодат. Бог наистина я излива изобилно в душата, та да може тя да се обърне, да се покае, да пожелае да пие от извора на Божието Слово, да опознае Своя Бог и да тръгне по пътя на спасението си.
„Духовните утехи – четем в книгата „Подражание на Христа” – надминават всички световни наслади и плътски удоволствия… Бог прави огромно добро на човека, давайки му благодат за утешение… И тъй, бъди признателен и за най-малката благодат.”
Но… По-натам в духовния живот настъпва и време на сухота. След този толкова силен период, когато като че ли не сми стъпвали по земята, а сме летели, идва усещането, че сякаш Бог отдръпва ръката Си. Свети Йоан Кръстни нарича този период „тъмна нощ”. Душата трябва да се бори със собствени сили да продължи нататък. Бог пак е до нея, но тя се усеща сама. В „Подражание на Христа” авторът ни предупреждава: „Готви се за носене на кръста…”.
За съжаление именно тук, в този момент от духовния си път, доста хора се отказват. Връщат се назад – към своя стар начин на живот. Там, където им е познато и спокойно. Дори и да осъзнават, че решението е грешно, предпочитат да се върнат, вместо да нагазят в тревите на неизвестното… През годините съм била свидетел на това как в нашата енория са идвали различни личности, водени от първоначалната благодат, окрилени и силно набожни. За известен период от време те сякаш живеят в църквата – виждаме ги всеки ден на литургия, на обожание, на различни молитви, броеници и литании. И чак се чудим как им стигат силите. Но минава известно време и тези хора изчезват. Просто спират да идват. И си задаваме въпроса защо така от едната крайност са се люшнали в другата… И в повечето случаи се касае именно за това състояние, при което си е отишла тази обилна първоначална благодат и те вече не са имали смелостта да продължат напред в духовния си път.
Но има и такива, които се доверяват на Бога и, въпреки че първоначалната еуфория си е отишла, Му остават верни и с упование вървят нататък. Да, пътят не е лек, но и Бог не е обещал да ни бъде леко. Обещал е да бъде с нас – чак до свършека на света. „А пътят е труден и мъчителен тогава, когато не сме се отрекли от себе си” – казва св. Тереза Авилска. Тоест тогава, когато нашето Его е водещо във всичките ни решения.
Главната цел на тази цялата Божия педагогика е човек да се научи на смирение, на търпение и на пълно упование. Защото само смирения и търпелив човек, който изцяло се доверява на Бога, умее и истински да обича. А сам Бог е любов. Т.е. главната цел е любовта. Но не тази човешка любов – егоистична и целесъобразна, а любовта Христова – жертвоготовна и всеотдайна.
По време на т.нар. тъмна нощ Бог иска човек да прогледне за самия себе си и да види какво има в душата си. А се оказва, че в душата на всеки един от нас владеят твърде много неща, които ни възпрепятстват в духовния път и ни пречат да обичаме – гордост, тщеславие, завист, омраза, похот, осъждане, мързел, алчност и т.н.
Борбата с такива недостатъци е доста трудна. Но ако Бог види, че ние наистина искаме да се променим и залягаме в това редовно да се молим, да четем Словото, да участваме в литургията, да се изповядваме, да постим– Той ще ни укрепи, ще ни даде сили.
Благодатта ще се върне при нас, когато се смирим. А дотогава ще тъгуваме по нея, както Адам е тъгувал за рая…
Всеки един от нас знае от личен опит каква сладост носи освещаващата Божия благодат и колко е тежко, когато тя ни напусне. Но „Който не е изживял загубата и възвръщането на благодатта, той няма истинско духовно знание” – ни казва архим. Софроний. Ако успеем да се смирим под крепката ръка Божия, ще пием от една още по-прекрасна благодат, до извора на която стигат малцина. Затова нека не униваме, нека не се предаваме. Бог ни превежда през сухи места и пустини като евреите, за да ни научи да се уповаваме, да търпим, да се надяваме, да обичаме… Писано е: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.” /Яков 4:6/
Може би познавате хора, които наистина излъчват святост още тук, на земята. Само като се доближите до тях и ви изпълва невероятно спокойствие. Хубаво ви е в тяхното присъствие. Искате да ги слушате, когато говорят, да ги гледате, когато работят, да се молите заедно с тях. Защото те живеят с тази невероятна свръхестествена благодат, придобита след тежката битка със самия себе си и след катарзиса от тази битка. Нека не се заблуждаваме – тези хора имат също трудности в своето ежедневие. Дяволът не се е отказал дори и тях да напада във всеки удобен случай. И ги сполетяват болести, проблеми, предизвикателства от различен характер. Но въпреки всичко те излъчват Божия мир. И ние ги търсим, когато ни е тежко. Само като ни погледнат, и вече всичко е различно. Защото те са Божии посланици именно на мира и благодатта. Но за жалост са все по-малко…
Ето какво пише ап. Павел в първото си писмо до коринтяни: „Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.” /1 Кор. 1:3/
Ще завърша днешната ни тема с едно стихотворение, което написах именно в момент на прозрение, осъзнавайки, че в обятията на благодатта нищо не може да ме събори.
КАКВО Е БЛАГОДАТ
Ти знаеш ли какво е благодат? –
за теб да има всяко нещо смисъл
и да улавяш траен аромат,
положен от божествените мисли;
в моментите на земна тегота
отново и безмерно да обичаш;
дори да те владее самота,
молитвата ти щедро да потича;
в прегръдката на земната злина
душата ти да бъде лекокрила;
ако те стигне чуждата вина,
от Бог да черпиш истина и сила…,
и ничия изстреляна стрела,
да няма власт над волята, сърцето…
Ти знаеш ли какво е благодат –
да бъдеш тук, а всъщност на Небето!!!
Благодаря ви, че отново бяхме заедно в ефира на нашето християнско радио. Желая ви благословен ден и до скоро!
София, 13.07.2023 г.
