Здравейте, скъпи слушатели на нашето християнско радио! Как сте в този летен юлски ден? Надявам се, че и във вашите души също е лято. И от сърце ви пожелавам винаги да бъде така! Нека всеки мрак и студ да стоят далеч от вас. Да, всички сме наясно, че животът не е само цветя и рози – по навлезлия в ежедневието ни израз. Знаем, че изпитания никога не липсват, но важно е да ги посрещаме със смирение, упование и надежда. И да не забравяме, че лично Бог ни е обещал да бъде винаги с нас – чак до свършека на света.
Аз съм Румяна Попова-Бакърджиева и както всеки четвъртък по това време се включвам на живо от студиото ни в София, за да си поговорим днес именно за християнската надежда. Тогава, когато ни се случват непредвидени обстоятелства – примерно болест, загуба на работа, смърт на близък човек, безплодие, сухота, самота или нещо друго, което наранява дълбоко душата ни, как реагираме? Принципно има няколко варианта на чисто човешка първична реакция:
- Изпадаме в отчаяние, което може да ни доведе дори до депресия. Затваряме се в себе си и не искаме чуждо присъствие около нас;
- Друг вариант е да отречем обстоятелствата, сякаш не са се случили и да започнем да живеем някак на ръба на някаква собствена форма на шизофрения;
- И третата най-честа реакция е да започнем да търсим утеха срещу болката в наркотици, алкохол, високи скорости, купони, случайни връзки за по една вечер просто, за да се опитаме да забравим и да не мислим…
Най-вероятно има и други форми на първична реакция срещу връхлетели ни трудности, но не това сега е предмет на нашата беседа.
За нас е важно да видим как реагира на сериозните изпитанията човек, който е положил всичкото си упование в Божията воля.
Мои приятели от Църквата са ми споделяли колко изгубени са се чувствали, живеейки далеч от Бог и търсейки утеха в някой от гореспоменатите опити за бягство от действителността. И колко сериозно се е променило всичко, когато са видели живота си през призмата на Христовите обещания. Защото как всъщност реагира един човек, който е повярвал в Христос и е осъзнал каква огромна жертва Господ е направил за него, увисвайки на кръста? Такъв човек поставя всичките си проблеми, тревоги и страхове в нозете на Божия Син и заедно с отец Долиндо възкликва: „Исусе, погрижи се Ти!” Отец Долиндо е свещеник, на когото сам Христос е дал тази молитва, за да я предложи на всички нас – „Исусе, погрижи се Ти!”. Защото, ние сме слаби, ние сме грешни, ние често се объркваме по пътя си, но Бог е мощен да ни изправи, дори и когато сме паднали – както пише и ап. Павел в посланието си до римляни 14:4.
Бог е силен да разреши и най-оплетената ситуация така, че тя да бъде в полза както на нас самите, така и на онези, които по един или друг начин са замесени в конкретната житейска ситуация.
И точно тук, в хода на тези наши размишления, накратко ще ви илюстрирам какво означава човек да полага всичко в ръцете на Бога без да съди и да иска отмъщение. Какво означава да подражаваме на Исус.
Днес Църквата чества паметта на едно младо момиче, което въпреки крехката си възраст, е имало много дълбока вяра и става светица, макар че земният ѝ живот е бил само 12 години. Става въпрос за Мария Горети. Може би сте чували това име, а навярно и знаете коя е тя. Италианка е – това показва и името ѝ. Родена е в семейство на фермери като второ от шест деца. Баща ѝ обаче си отива рано от този свят и тя се превръща в главен помощник на своята майка във всичко. Мария е само на 12 години, дори ненавършени, когато е нападната от 19-годишния ратай Алесандро в тяхната ферма. Младежът я е преследвал и дебнел отдавна с нечисти намерения спрямо нея. С всичките сили девойката се опитва да спре своя нападател, да се защити и крещи: ”Това е смъртен грях, Алесандро, ще отидеш в ада.” Ядосан от нейната съпротива, ратаят вади шило и я пробожда 14 пъти. Въпреки опитите на лекарите от близката болница да я спасят, Мария си отива от раните си. Но преди да издъхне с последни сили прощава на своя убиец с думите: „ Заради любовта на Исус му прощавам и искам той да дойде с мен на Небето “. Докато издъхва, девойката притиска кръст към гърдите си и съзерцава икона на Божията майка.
Нито дума не казва като упрек и осъждане към своя нападател. Напротив – надява се Бог също да му прости.
Алесандро Серенелли е заловен малко след смъртта ѝ. Първоначално е трябвало да бъде осъден на доживотен затвор, но тъй като според тогавашното законодателство на Италия е непълнолетен, присъдата е заменена с 30 години затвор. Три години той е напълно изолиран и не търси никого, за да се покае. След тези три години пише писмо до местния епископ монсеньор Джовани Бландини, в което му разказва един свой сън. В тази сън му се е явила Мария Горети, подавайки му точно 14 лилии, колкото са смъртоносните удари с шило по тялото ѝ. Лилиите веднага изгарят в ръцете му. Епископът го посещава в затвора, изслушва изповедта му и от този ден нататък Алесандро е напълно друг човек. Освободен е предсрочно за добро поведение и едно от първите неща, които прави като свободна вече личност, е да посети все още живата майка на Мария, Асунта, за я помоли за прошка. Тя му прощава с думите, че ако Мария му е простила на смъртния си одър, то тя също не би могла да откаже прошката си.
На следващия ден двамата – Асунта и Алесандро – заедно присъстват на светата литургия и получават причастие рамо до рамо. Алесандро споделя, че се моли всеки ден за Мария Горети, наричайки я „моя малък светец”. Той присъства и на канонизирането й през 1950 година.
Историята на Мария Горети и нейния палач е прекрасна илюстрация за това как истински преданата на Христос душа е едновременно смирена и великодушна.
Целият живот е бил пред това младо момиче, но то не прокле онзи, който я лиши от този живот. Не го направи и нейната майка. Това е голямата сила на благодатта вътре в нас. Без тази благодат едва ли бихме могли така да простим и даже да се молим за своя враг. Да, знаем отлично, че Исус ни го е поставил като заповед – обичай Бог, ближния и даже врага си – но ако остане само в ума ни, ако не стигне до сърцето ни, не можем реално да изпълним Божията повеля…
Всичко се състои именно в тази прекрасна християнска перспектива, през която можем всеки ден, дори всеки миг да гледаме на събитията, които ни се случват. Перспективата на вечността. Ако съсредоточим вниманието си само в земното и в нашето добруване тук и сега, никога няма да намерим покой.
Много хора в някакъв момент от своя живот осъзнават, че материалните блага не насищат душата. И затова се впускат да търсят духовна храна с надеждата да усетят истинското щастие. Къде обаче отиват да търсят? Повечето там, където е станало модерно – при продавачите на духовност, които ни предлагат медитация, енергия, пророчества, стратегии за безметежно щастие и пр. И навярно там човек за известно време наистина открива някакво успокоение, така както може да го намери и когато си сподели болките и страховете с добър психолог например…
Но… В нищо от тези практики не можем да открием Любовта. Тази любов, за която ни говори ап. Павел в своето първо послание до църквата в Коринт – любовта, която не завижда, не ревнува, не се превъзнася, зло не мисли, на неправда се не радва. Тази Любов която всичко извинява, на всичко се надява, всичко претърпява…
Кой ни е показал на практика такава любов – най-напред разбира се самият Божи Син, а след него и най-близките Му приятели – светците. Видяхме какво сърце има и това 12-годишно момиче Мария Горети.
Така че нашата надежда, скъпи слушатели, е именно в това да придобием тази любов, която ще ни отвори пътя към Небето, за да се сбъднат и за нас всички Божии обещания, както са се сбъднали за светците.
Може би и вие като мен редовно ходите на църква. Въпросът е обаче доколко принадлежността ни към Църквата ни е променила. Дали като приемаме редовно тайнствата, позволяваме на Бог да работи надълбоко в душите и сърцата ни? Или сме си оставили едно кътче там само за нас си, където не допускаме никого, дори и самия Господ.
Св. Йоан Златоуст преди много векове пише, че ако ние бяхме автентични християни, в света нямаше да остане нито един езичник. Св. Йоан е живял през 4-ти век. 17 века по-късно езичеството има различна визия, но е все толкова широко разпространено. Днешните идоли са парите, властта, кариерата. В идол се превръща дори свободата, заради която сме склонни да нарушаваме Божиите заповеди. На тези идоли днес хората посвещават целия си живот. И ако се запитаме какъв процент от човечеството изповядва от сърце и душа Христовите ценности и следва Господ със смирение и великодушие като тези на Мария Горети, отговорът никак няма да ни хареса…
Истината е, че повечето християни днес са свели духовния си живот да един минимум от порядки и самозалъгват, че те са им достатъчни, за да се спасят.
Станали са топлохладни, а знаем, че Бог ненавижда такива души. В Откровение 3-та глава четем: „…зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!
Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” /Откр. 3:15-16/. Топлохладният християнин търси да задоволи своето его дори и в Църквата. Търси там почит, уважение и очаква от Бог една ли не да работи за него. Ето, Господи, тук съм, дай ми това, което те моля. Чували сте сигурно сравнението, давано от някои проповедници, че има псевдохристияни, гледащи на Бог като на банкомат – отиват, пускат една молитва и очакват благото, което сме поискали…
Жалко е, че християнският живот много често си остава безплоден. Но ако човек започне да прави нещо наистина заради Христос, а не заради самия себе си, ако вдигне поглед нагоре към Небето, откъсвайки се от огромното си Его – лека полека ще отвори сърцето си за действието на божията благодат. И ще усети, че постепенно придобива мир и радост по Бога, които надвишават земното му добруване.
В проповедта си в София през май 2019 г. папа Франциск каза следното: „Всичко, което Христос докосва, става ново и се изпълва с жизненост. … Него никога не Го е страх да започне отначало. Той винаги ти дава ръка, за да започнеш отново…Той живее, Той те иска жив и върви редом с теб“. Пръв Йоан Кръстител посочи Христос като нашата най-голяма надежда: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света” (Йоан 1:29). Кой е този Агнец Божий? Господ на силите, Той е Агнецът Божий.
Той е Царят на славата (Пс. 23:10), Когото съзерцават Ангелите и с благоговейна почит пеят: „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:3). Той е Агнецът Божий, Който идва да вземе… Исус не идва, за да ни продаде нещо, а за да вземе греховете на света, да вземе моята болка, болката на всекиго от нас, страха, уплахата… И не просто да даде надежда… Онова, което дава Агнецът Божий, е самия Себе Си. Жертва се, за да ни спаси.
Но ние – защо ли – често предпочитаме да си влачим товара на нашите грехове, вместо да Му ги предадем… На общността в Коринт с много обич апостол Павел пише следното: „Молим ви от име Христово: примирете се с Бога! Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога” (2Кор. 5:20-21).
Бог никога не ни изоставя.
В своя порив на благодарност псалмопевецът възкликва: „Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда, защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление. Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки“ (Псалом 15:8-11; срв. 31:2; 36:3; 45:3 и сл.; 90; 124:1).
Проникнат изцяло от силна вяра и крепка надежда, св. Йоан Златоуст наставлява и насърчава вярващия така: „Надявай се на Божията милост, надявай се и не се съмнявай… Нашите блага се заключават „в надеждите, но не в човешките, които често се разрушават и посрамят надяващия се, когато този, който е обещал покровителство, умре, или, макар и да е жив, променя разположението си. Не са такива нашите надежди: те са твърди и непоколебими. Този, Който ни е дал обещание, винаги е жив, а ние, които трябва да се възползваме от него, макар и да умрем, обаче ще възкръснем, тъй че няма нищо, което би могло да ни посрами, подобно на тези, които безразсъдно се утешават с празни надежди”.
„Не е вярно, че няма перспектива за нас. – четем в една проповед, на отец Владимир Дойчев, посветена именно на надеждата – Не е вярно, че живеем един безнадежден живот. Напротив. Дошлият Агнец Божий идва да ни даде перспективата на вечността. Бог ни се явява така, че да не е за нас непознат, а да е близък. Ние имаме Богатия и Пребогат във всичко Христос. Когато се чувстваме бедни, нека помним, че Господарят на всичко в този свят нямаше де глава да подслони (Мат. 8:20). Но въпреки това си остана Господар на всичко. Нека другите да оценяват труда си повече от нашия, да вземат по-високи заплати. Онзи, който познава явилия се Христос, трупа съкровища в друга банка, „дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:20-21). Нека техният пазар е по-добър от нашия. Нашата печалба е друга – тя е Царството Небесно. Нашата печалба е вечният живот. Да не ни смущава онова, което казва Бог: „Синко, дай си мен сърцето” (Притчи Соломонови 23:26). Защото сърцето е вложено в нас от Дошлия Бог, за да Го обича и да разбере колко е обичано. И в тая любов да бъде нашата надежда.”
В една своя проповед, изнесена в Рим през 2017 г. папа Франциск казва следното:
„Ние сме мъже и жени, които гледат към „светлината“. Не вярваме в мрака, а в светлината на деня; не сме подвластни на нощта, а се надяваме в изгрева; не сме сломени от смъртта, а копнеем за възкресението; не сме пречупени под злото, защото винаги се уповаваме в безкрайните възможности на доброто“.
И още: „Ние вярваме, че всяка обич, всяко приятелство, всяко добро желание, всяка любов, дори и най-нищожните и пренебрегнатите, един ден ще намерят своята реализация в Бог: тази е силата, която ни подтиква да прегърнем с ентусиазъм нашия всекидневен живот!“.
Тази е силата, скъпи слушатели, която подтикна и Мария Горети да приеме смирено смъртта и преди да си отиде от този свят да прости на своя палач. Тя знае, че нищо не свършва тук и сега. И че перспективата на вечността е важна за всички, дори и за един престъпник. Никой не трябва да бъде осъден вовеки. Бог не иска смъртта на грешника, а да се обърне той и да бъде жив /Йезекил 18:32/. Можем да спечелим небето и за най-последния грешник, ако не го съдим, а го обичаме. Трудна задача! Трудна задача, която без Божията благодат никой не би постигнал…
Божията благодат ни подтиква като християни да бъдем носители на Светлината. Ако се съсредоточим само върху себе си, никога няма да можем да израснем духовно, никога няма да се научим да обичаме с Христова любов.
„Колко много благодат можем да съзрем, когато християнинът се превръща наистина в „христофор“, т.е. в „носител на Исус“ по света! – възкликва папа Франциск – Преди всичко за онези, които живеят в страдания, отчаяние, мрак и омраза… В бъдеще, когато ще бъде написана историята на нашите дни, какво ще кажат за нас? Че сме били способни да се надяваме или, че сме поставили нашата светлина под крина? Ако останем предани на Кръщението, ние ще разпространим светлината на надеждата в Бог и ще можем да предадем на бъдещите поколения основания за живот“.
Накрая, скъпи слушатели, ще си позволя да ви прочета едно стихотворение, което се надявам да бъде подходящ емоционален завършек на днешната ни среща:
И ВКУСИХ СВЕТЛИНАТА
„Аз съм светлината на света; който Ме последва,
той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.” /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета
и преобличах в Его свободата.
По пътя си оставях празнота,
а вярвах, че съм сеела надежда.
Очаквала съм смисъл от неща,
които издълбоко ме изцеждат…
До онзи миг на истинска тъга,
на болка в дълбината на сърцето,
когато най-накрая осъзнах,
че маските зарастват на лицето.
Малцина носят истинска любов,
живеем с подменена самоличност
и се разливат мигове живот
в отрови от неистова себичност…
Но няма жребий. Вярата избрах,
а изборът се плаща от душата!
Препъвах се в това, което бях,
но се снижих и вкусих Светлината!!!
От сърце ви желая, скъпи слушатели, да имате точно тази Светлина в сърцето си – светлината с главно С. И да я излъчвате всеки ден, давайки смело отговор на всекиго, който ви попита за вашата надежда…
Това беше от мен за днес. Благословен ден на всички и до скоро в ефира на нашето християнско радио.
София, 06.07.2023 г.
