Христос воскресе, скъпи слушатели, от мен Румяна Попова-Бакърджиева! Включвам се на живо от нашето студио в този дъждовен майски ден. И…въпреки че навън е мрачно, се надявам, че в душите Ви е светло. Все пак се намираме в най-хубавия период от годината, когато основният поздрав помежду ни е Христос воскресе!
Днешната ни тема е свързана с имената на две личности, чиято памет празнуваме на този ден – св. св. Кирил и Методий, признати за равноапостоли и покровители на Европа. Убедена съм, че всички знаете доста за тях, защото още от съвсем ранна възраст ние сме чували имената им и са ни говорили много за тези двама братя. Но…
Днес ми се иска да излезем от наложените клишета и да погледнем на темата през призмата на нашата християнска вяра.
Защото някак през десетилетията се наложи схващането, че най-важното, което Кирил и Методий са ни оставили, е една славянска книжовност, с която да се гордеем и върху която е изградена цялата ни славянска култура.
Нека си зададем обаче следния въпрос: това ли е най-сериозният плод от усилията на двамата братя? През хилядолетията са съществували толкова различни и добре развити цивилизации, но от тях е останало нищожно малко. Културите се раждат, развиват се, стигат своя апогей и рано или късно отминават. Както е казал премъдрият Соломон: „Всичко е суета”. Или пък може би тук е по-уместно да цитираме Хераклит с неговото „Всичко тече, всичко се променя…”. Дали това е основната ценност на Кирило-Методиевото дело – една развита и добре формирана славянска книжнина и култура? Защо тогава хърватите, словенците, поляците, чехите и словаците, имат своята славянска култура, основана на латиница? Освен това прекрасно знаем, че самата азбука, създадена от братята – т.нар. глаголица – много отдавна вече не се използва и още през 9-ти век е заменена с друга – т.нар кирилица, дело вероятно на св. Климент Охридски? Тези факти ще ни доведат ли до извода, че мисията на Кирил и Методий е претърпяла провал? И ако отговорът на този въпрос е категорично НЕ, защо тогава паметта на двамата братя продължава да се празнува сред всички славянски народи и до днес – както на изток, така и на запад? Нещо повече – те са обявени за покровители на Европа.
Истината е дълбоко в сърцата ни и ние я знаем, макар че през годините на комунистическа диктатура властимащите се опитваха да я подменят.
Кирил и Методий не са били служители на ничия политическа власт, макар че са изпращани на мисии от императора на източната римска империя. Погледът на духовниците е поглед отвъд земното и преходното.
Той надхвърля настоящия живот и се прицелва към вечността. Много дълго време комунистическите правителства сред славянските народи се опитваха да ни внушат – може би в България най-успешно – че Кирил и Методий са просто книжовни титани и ние трябва да ги почитаме именно като такива.
На манифестациите, организирани на всеки 24-ти май – дата, заместила църковното почитание на Кирил и Методий, което и до днес си е на 11-ти май – носехме плакати с образите на двамата братя до тези на български комунистически лидери и идеолози. Свързвахме делото на братята с българщината. Слагахме знак на равенство там, където той изобщо няма място. Защото Кирил и Методий дори не са стъпвали в България или поне няма историческо доказателство за това. На 24-ти май пеехме химна „Върви народе възродени” под съпровод на училищната фанфарна музика.Този химн е написан от Панайот Пипков през 1901 г., но беше минал „под ножа“ на идеологическата цензура и оригиналният текст на Стоян Михайловски бе адаптиран да служи на партийната идеология. Фразата „И Бог ще те благослови!“ беше станала „Напред и все напред върви!“. На 24-ти май се почитаха не църковните служители, не монасите, не преводачите на Евангелието и на богослужебните текстове, не църковните проповедници Кирил и Методий, а просто светски книжовници и просветители. Затова и до днес доста хора не могат да осмислят реално какво означава равноапостолството на двамата братя. Твърде много неточности, условности, инерция и идеологически интерпретации създават своеобразна мъгла около дейността им. Почитта към тяхното дело трябва да бъде духовна, а не мажоретна.
В светлината на всичко това ми се иска накратко да ви припомня кои са тези двама мъже и в какво се изразява тяхната мисия, заради която са просияли в слава.
Историческите сведения, с които разполагаме днес, са оскъдни. Като цяло обаче древната житийна традиция, т.е. пространните жития на светите Кирил и Методий, са текстове с много висока историческа достоверност.
Житията сочат град Солун като рождено място на двамата братя. Баща им Лъв е заемал висш военен пост в източната римска империя. Методий е най-голям от 7-те деца, роден през 815-та година, а Константин /наречен по-късно Кирил/ е най-малкият, роден през 827 г. Баща им обаче си отива рано от този свят и те преминават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист. Теоктист бил влиятелна личност, главен министър и регент на малолетния император Михаил III и той взема племенниците си в Константинопол. Там те получават най-доброто за времето си образование. След като завършват прочутата Магнаурска школа, на Методий е поверена длъжността административен управител на град Солун. И въпреки че се е справял блестящо, не след дълго той се отказва от тази кариера и е подстриган за монах. Оттегля се в манастира „Полихрон”, в усамотение. А Константин-Кирил се превръща в блестящ филолог. Много лесно учел езици. Освен славянски и гръцки, говорел също арабски, латински и сирийски. Поканен е да остане като преподавател по философия в Магнаурската школа. От този период е и първата му значителна публична изява – спорът му с патриарх Йоан VІІ Граматик, който е противник на почитането на иконите.
Високото му теологично образование, подкрепено с добро познаване на арабски език, правят Кирил най-подходящият да оглави важна държавна мисия на Империята – сред сарацините. Тези мюсюлмани се скандализирали от християнската догма за света Троица и написали в писмо на император Михаил: „Че как вие християните, като вярвате в единния бог, го превръщате на три, казвайки, че има отец, син и дух? Ако можете да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят.“ Когато отива в Багдат, Кирил е едва на 24 години. Още щом пристига, той вижда неща, извършени от сарацините, за гавра и присмех на местните християни. По вратите на християнските къщи били изписани демонски изображения. Сарацините го питат злъчно: „Философе, можеш ли да разбереш що означава това?“. Отговорът му е духовит: „Виждам демонски изображения и разбирам, че тук вътре живеят християни. Тъй като не могат да живеят с тях, демоните бягат от тях навън, а там, където няма този знак по вратите, демоните живеят вътре заедно с хората“.
След това диспутът обаче започва с всичката си сериозност. Константин е обграден с „мъдри и учени мъже, запознати с геометрия, с астрономия и с други науки”. Дори само един бегъл поглед върху арабската култура от VIII и IX в. ни убеждава в това, че наистина тук са живеели много начетени и образовани хора. Но Кирил успява да ги впечатли с бистрия си ум. Проличава високата му култура и способността му да обяснява тезите си достъпно и логично, с прости примери от живота. В дискусията му със сарацините се разискват не само въпросът за светата Троица, но на основата на моменти от Евангелието се обсъждат и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира. Сарацините намират противоречие между евангелските заповеди и фактическото поведение на Византия.
Житиеписецът ни уверява, че Кирил е успял да „наддума“ по всички въпроси своите опоненти, така че те му се чудят и изпадат в удивление“.
„Че ти откъде знаеш всичко това?” — го питат, защото им показва широки знания и предварителна сериозна подготовка. За да може успешно да спори, той е трябвало добре да познава културата и мисленето на противниците, а не е разчитал само на своето дар-слово. В слабостта си да го оборят, в крайна сметка сарацините се опитали да го убият като сложили отрова в неговото питие. И въпреки, че той изпил отровата, тя не го умъртвила. Едно обещание на Господа се изпълнило на практика.
След като се завърнал в Константинопол, Кирил поискал подобно на своя по-голям брат Методий, да се оттегли от света в манастира „Полихрон”. И именно тук той осъществява идеята си да създаде азбука въз основа на говоримите славянски диалекти, за които гръцките букви не са приложими. Така се появява т.нар. глаголица. И Константин-Кирил подхваща да превежда на славянски език свещените книги. Скоро обаче идва заповед от императора за нова мисия – този път сред хазарите. Целта е да се предотврати разпространението на юдеизма в Хазарския хаганат. Тук били много мощни проповедите на юдеите, живеещи по тези земи още от 1-ви – 2-ри век. И мисията, с която там е изпратен Константин, е да обори в диспут главните равини.
Двамата братя заминават заедно като по пътя се отбиват в град Херсон и известно време остават там. Кирил се впуска в усилена подготовка за бъдещите дискусии с юдеите и затова изучава еврейски език.
В Херсон пратениците на император Михаил III откриват мощите свети Климент Римски.
Оттук братята продължават за хазарската земя, където наистина се разгаря силен диспут с равините, като основно той се води отново около въпроса за Светата Троица. Кирил се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра.
Покръстени са около 200 хазари, но политическата власт не допуска приемането на християнството за официална религия в Хазарския хаганат. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни.
След тази мисия идва молбата на Велокоморавския княз Ростислав да му бъде изпратен проповедник на християнската вяра, тъй като навопокръстеният му народ има тази нужда. В писмото си до византийския император Ростислав написал: „С Божия милост здрави сме, ала между нас са дошли много учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние, славяните, сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпратѝ ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина“. След проведен съвет на император Михаил с патриарх Фотий се взима решение да стартира мисия сред славяните и Кирил и Методий са натоварени с изпълнението ѝ. Въпреки натрупаната умора и влошеното здраве на по-малкия брат, те приемат възложеното им дело и скоро отново тръгват на път. Вземат със себе си всички направени дотук преводи от гръцки на славянски език – на Евангелията, на Златоустовата литургия, на Служебника и на части от Псалтира.
През 863 г. братята пристигат във Велеград, Велика Моравия, където остават около три години и половина. Тук развиват активна дейност по превеждане на още богослужебни текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие. Служат литургия. Обучават голям брой ученици. Проповядват на новопокръстения народ.
Но мисията им не върви по вода. Сблъскват се с немското духовенство, което не гледа с добро око на византийските мисионери и изповядва т.нар. триезична догма, изтъкваща наличието само на три свещени езика – еврейски, гръцки и латински. Триезичниците смятат, че само на тези езици може да се чете и проповядва Божието слово. В този според тях смисъл славянските преводи трябва да бъдат унищожени.
През 867 г. във Венеция се провежда църковен събор, на който е поставен този въпрос. Немските духовници упорито поддържат своята триезична теория и влизат в отявлен диспут с Кирил. Питат го: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги за славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога; еврейският, гръцкият и латинският“.
Константин не приема тези идеи, спъващи катехизацията на народите. Според него аргументите на противниците му са нелогични и антихуманни, защото ако Бог е позволил да се четат „божествените книги“ само на три езика, това означава, че другите езици и народи се обявяват за малоценни и са обречени на духовно робство. Той отговаря на опонентите си с думите:
„Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?
Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки на свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. Ако не искате да разберете това, поне от Писанието разберете“.
Св. Кирил се опитва да обори опонентите си и цитирайки заповедта Господня: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.” /Мат. 28:19-20/. С още много цитати и от апостолските книги, и от Псалтира Константин показва, че никъде Бог не е пожелал да Го славят само на три езика. Така по недвусмислен начин защитава правото на славяните да имат богослужение на родния си език.
Триезичната догма през 9-ти век е била характерна само за християнския Запад. На Изток се е приемало за нормално всеки народ да слуша проповедта на разбираемия за него език. С покръстването на населението на Балканите са свързани и едни от първите преводи на Библията – превода на Никита Ремесиански за бесите и на Улфила за готите. На Изток никой не е гледал на преводаческата мисия на Кирил и Методий като на нещо скандално.
Скоро папа Андриан II отправя покана на двамата братя да гостуват в Рим. И когато те пристигат там, той лично излиза да ги посрещне заедно с всички граждани, със свещи в ръце, тъй като носят мощите на св. Климент, мъченик и папа римски. Нататък житиеписецът продължава разказа си с освещаването на славянските преводи: „А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света [дева] Мария, която се нарича „Ясли“. След това заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици и те веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден – в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на славянски език…”
Официалното одобрение на папата за славянското богослужение и за славянските преводи на книгите е от изключително значение за бъдещето.
За съжаление само на 42-годишна възраст обаче Константин-Кирил се разболява тежко в Рим. Преди смъртта си казва на своя брат: „Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей заради планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.“ Т.е. Кирил подтиква Методий да не се връща в уединението си в манастира, а да продължи важната им мисия сред славяните. Мъдрият Константин, наричан заради своята начетеност Философ, е погребан във вечния град в криптата на базиликата „Сан Клементе“
Методий остава верен на проповедническата и просветна дейност, въпреки ненавистта на немските духовници. И скоро става жертва на интриги.
Отстранен е от Моравия. Папата го ръкополага за архиепископ на Панония, но и там бива преследван. Заточват го в немските земи, където дори е съден и хвърлен в затвора. Четири години прекарва там. Едва след личната намеса отново на папата е освободен и продължава катехизаторската си и преводаческа дейност до своята смърт на 6 април 885 г.
Християнската проповед сред славяните на техния роден език е глобално и значимо явление. Кирил и Методий са съзнавали мисията си като апостолска, а себе си – като наследници на апостол Павел, защото са носели светлината на Христовото учение не на някой отделен народ, а на всички славяни като цяло.
Всеки от нас, скъпи слушатели, е наистина благословен днес, че може да отвори Библията и да я чете на своя роден език. Ако триезичната догма беше взела надмощие, днес всички трябваше задължително да говорим поне един от т.нар. свещени езици, за да имаме шанс да се докоснем до Божието слово. Писмеността е средство и оръжие на вярата, а не само привилегия на ограничен елит.
В християнския Запад едва след края на Средновековието се осъзнава тази истина и то в един различен културен контекст. А официално чак през 20-ти век, на Втория Ватикански събор, Католическата църква официално разрешава превод на литургията на националните езици по места. Светите братя са канонизирани за „светци на Вселенската църква“ на 5-ти юли 1879 г. от папа Лъв XIII, който една година по-късно на 30-ти септември 1880 година публикува енцикликата „Grande Munus“ (Голямото задължение). В нея тай възхвалява достойнствата на Св. Св. Кирил и Методий като апостоли на християнството.
През 1980 г. с апостолическото послание „Egregiae Virtutis“ (За безпримерно достойнство) папа Йоан Павел II обявява Св. Св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ето какво четем в посланието: „Със сигурно познание и зряло решение, с цялата апостолическа власт и по силата на това писмо, за вечни времена издигам и обявявам за небесни съпокровители на цяла Европа пред Бога светите Кирил и Методий, като им предоставям всички литургични почести и привилегии, които съгласно правото се полагат на главни покровители на определени места“.
Пет години по-късно през 1985 г. същият папа Йоан Павел II издава енцикликата „Slavorum Apostoli“ (Славянските апостоли), с която отдава почит на делото на Св. Св. Кирил и Методий като духовен мост между културните и религиозни традиции на Източна и Западна Европа. Всички помним как папата говореше за църковния Изток и църковния Запад като двата бели дроба на единна Европа.
Нека да си пожелаем и да се молим за това, скъпи слушатели, и днес да има помежду ни хора с мъдростта и харизмата на двамата славянски равноапостоли.
Имаме нужда от такива личности, които да проповядват и живеят вярата си със същия буден дух така, че да бъдат пример и да увличат душите след Христос. И да празнуваме почитта към Кирил и Методий подобаващо – почит като към светци, а не като към идеолози, като към християнски мисионери, а не като към културни стожери. Дано лека полека да успеем и на държавническо ниво да изчистим празника от товара, който го изпразваше от реалното му вътрешно съдържание.
От сърце честитя имения ден на всички, носещи имената на двамата братя или производни на тези имена. Хубаво е човек да има Кирил и Методий за свои покровители и застъпници пред Бога.
От сърце ви желая благословен празник. Имайте вътрешен мир и радвайте се на всеки ден, подарен ни от Господа. Но преди всичко нека да гледаме към вечността с надежда, знаейки най-хубавата истина, която някога е била провъзгласена – Христос възкръсна!
